Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. . Образувано е по касационна жалба на З. С. Н. от гр. Ч., против Решение 835/16.05.2014 г., постановено по а. д. 2667/2013 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс).
Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на АСБс е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николов против Заповед р. з-3143/16.10.2013 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Бургас (ОДМВР).
Недоволен от решението, Николов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Фактически с касационната си жалба подробно преповтаря доводите, направени пред първата съдебна инстанция за незаконосъобразност на обжалваната от него заповед на директора на ОДМВР. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед. Претендира присъждането на направените от него разноски пред касационната инстанция. Ответната страна директорът на ОДМВР,
чрез представена писмена молба от процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна.
Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АСБс фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на АСБс.
При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че съгласно т. 17, б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Министерството на вътрешните работи (ЕК), служителят от МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на разпорежданията на служителите на КАТ относно установяване на управлението на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Безспорно е също, че Николов в качеството си на водач на МПС, след причинено от него пътно-транспортно произшествие (ПТП), е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7410 0454 за управление на МПС-то след употреба на алкохол. Въпреки издадения му талон за медицинско изследване, той не се е явил до посочения в талона час в медицинското заведение за вземане на кръвна проба за концентрация на алкохол в кръвта. Това му поведение е станало известно на колегите му полицаи, извършили огледа на ПТП и свидетели на отказа му да бъде изследван с техническо средство.
При наличието на посочените, безспорно установени по делото обстоятелства, доводите за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон се явяват неоснователни.
Необосноваността на решението е декларирана, но неконкретизирана и неподкрепена с конкретни твърдения. При липсата на посочени от Николов несъответствия между приети от АСБс за установени фактически обстоятелства от една страна и събраните по делото доказателства от друга, твърдението се явява необосновано като неподкрепено с доказателства. ВАС е в обективна невъзможност да провери така направения довод.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Николов фактически повторно излага версията му за станалото ПТП, която вече е изложена пред АСБс, проверена е от последния и обосновано и законосъобразно е възприета като неоснователна. Обстоятелството, че предвид ранния час на настъпилото ПТП, последното и състоянието на касатора не са станали известни на граждански лица, е неотносимо към делото. Следва да се посочи, че престижът на службата се уронва не само когато деянието е станало известно на голям кръг служители и граждански лица, но и тогава, когато сравнително малък брой служители на МВР са разбрали за него.
Неоснователен е и доводът, извлечен от цитирана практика на ВАС, за право на водача на МПС да откаже да бъде изпробван с технически средства или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Това е практика, изоставена от съставите на ВАС. Освен това, въпреки текста на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, като служител на МВР, Николов е длъжен да изпълнява заповедите на министъра си. ЕК е утвърден с министерска заповед и неизпълнението му съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина. Доводът за липса на
друго тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР отм. е неоснователен. В оспорената от Николов заповед действително не е описано друго по вид дисциплинарно нарушение от негова страна, което да е тежко по смисъла на нормата. Липсва обаче законова пречка деяние с висока степен на обществена опасност от типа на вмененото на касатора, да бъде квалифицирано като нарушаващо две норми от ЗМВР отм. чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 с. з.
Според настоящия съдебен състав, фактът на управление на МПС от страна на Николов след употреба на алкохол е установен по категоричен начин от обясненията на С. К. П., докладни записки 4927/07.08.2013 г. на пол. П. И. Х., 4928/07.08.2013 г. на пол. Г. А. С., 4929/07.08.2013 г. от пол. Д. В. Д., и 4931/07.08.2013 г. от касатора (неподписана). Това му поведение съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. и т. 17, б. б от ЕК. По изложените съображения, административно наказващият орган е постановил административен акт, който е обоснован и е в съответствие с материалния закон. Приемайки същото, решението на АССО се явява правилно, при постановяването на което не са допуснати нарушения на материалния закон. Като такова, същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение 835/16.05.2014 г., постановено по а. д. 2667/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ И. С. А.И.