Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат А. М. -пълномощник на Д. Л. Н. от гр. Т. срещу решение 2587 от 18.04.2013 г., постановено по адм. д. 11306 по описа за 2012 г. (вероятно годината е изписана погрешно като 2011) на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане за 2011 г.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в три пункта се моли, решението да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора и се присъдят направените пред касационната инстанция разноски.

Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФЗ не е взел становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че при постановяване на съдебния си акт съдът се е позовал на отразеното в колона 3 от таблицата в уведомителното писмо, в която е било посочено, че не е било представено доказателство за номера на животновъдния обект, както и на колона 7 от същата таблица, в която е било посочено, че селскостопанските животни не са били регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 34, ал. 2 ЗПЗП. Според прокурора, уведомителното писмо-административният акт е фактически необоснован, защото по делото е представен контролен лист за извършена проверка на място. При проверката е било установено, че само 5 броя от всичките 147 животните не са имали ушни марки съответни на заявените. От доказателствата е установено, че за земеделския производител са били налице предпоставките по чл....