ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580

гр. София, 20.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: З. А.

Членове: В. Й.

Д. Д.

като разгледа докладваното от З. А. Ч. касационно гражданско дело № 20218003102478 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ответницата В. М. А., чрез адв.Б. Ц. срещу определение № 625/01.03.2021 г. по ч. гр. дело № СП – 573/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 9/15.02.2019 г. по ч. гр. дело № С-10/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е отхвърлил искането на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ за допускане на обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ срещу В. М. А. – законен наследник на М. М. А., починал на 26.12.2020 г., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху 2/5 идеални части от поземлен имот, пл. № ..., площ по док.192 кв. м., [населено място], [улица], по акт от 344 кв. м., находящ се в [населено място], [улица] възбрана върху самостоятелен обект в сграда, предназначение – за търговска площ по док.0.000 кв. м., [населено място], [улица], по акт два магазина със складово помещение към източния магазин с пл. № ... в кв.63,, находящ се в [населено място], [улица], и вместо отменената част е допуснато обезпечение на бъдещия иск с цена на иска 597 773.04 лв., чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху 2/5 идеални части от поземлен имот, пл. № ..., 1 площ по док.192 кв. м., [населено място], [улица], по акт от 344 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], идентификатор ... и възбрана върху самостоятелен обект в сграда, предназначение – за търговска площ по док.0.000 кв. м., [населено място], [улица], по акт два магазина със складово помещение към източния магазин с пл. № ... в кв.63, находящ се [населено място], [улица], идентификатор ... Жалбоподателката поддържа, че определението на Софийски апелативен съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който е недопустим, поради отсъствие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход, който да надвишава 150 000 лв. на проверяваното лице. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението на Софийски апелативен съд в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което искането на Комисията за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана върху описания имот се остави без уважение.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Следва ли искането за допускане на обезпечителни мерки на КПКОНПИ да е подкрепено с писмени доказателства, установяващи придобито ли е имуществото, което се претендира за отнемане и начина на неговото придобиване? 2. Без представени доказателства за начина на придобиване на претендираното имущество и дали то е придобито, възможно ли е да се направи извод за незаконния му характер и допустим ли е такъв бъдещ иск? 3. Следва ли искането за допускане на обезпечителни мерки да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства, които да са релевантни към всички направени твърдения в иска за допускане на обезпечение или е достатъчно представяне на писмени доказателства за част от тях? 4. Допустим ли е бъдещ иск без направени твърдения относно фактическото основание на което ще се претендира отнемане на незаконно придобито имущество или това може да направи и решаващият състав на съда? Правните въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. р. № 6/14.03.2014 г. по т. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението се поддържа, че определението на въззивния съд в обжалваната част е недопустимо, поради нередовно искане, неподкрепено с изискващите се по закон убедителни писмени доказателства, както и поради това, че бъдещият иск е недопустим. Поддържа се също очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.

Ответникът по частната жалба КПКОНПИ, чрез пълномощника Д. М. – главен инспектор в ТО Благоевград на ТД София на КПКОНПИ в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 396,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че предпоставките за допускане обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество по чл.153 ЗПКОНПИ са:1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението за отнемане на имущество,2. искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество/чл.117,ал.2,вр. чл.107,ал.2, вр. пар.1, т.3 ДРЗПКОНПИ/. Приел е още, че искането за обезпечение, подадено от Комисията се разглежда по реда на специалния закон – чл.116 и сл. ЗПКОНПИ, с препращане за определени въпроси към ГПК – чл.116,ал.4,чл.118,ал.1 ЗПКОНПИ, който е приложимият закон за неуредените въпроси. Посочил е, че целта на обезпечителните мерки е предотвратяване на възможностите за разпореждане с имущество, за придобиване на което не е установен законен източник, което е основна цел на специалния закон, като тези мерки се налагат пропорционално на преследваната със закона цел.

Прието е, че за да се допусне обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ съдът следва да изведе извод за допустимостта на иска, подкрепен ли е с достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. Посочено е, че на етапа на обезпечението, с оглед предназначението на същото не следва да е проведено пълно доказване на правопораждащите претендираното право факти и за точния размер на притезанието, и налице ли е интерес от обезпечението, който произтича от опасността без него принудителното изпълнение да остане безуспешно с оглед възможността ответникът да отчужди, намали или да обремени с тежести имуществото си.

Съдът е приел, че в случая въз основа на уведомление от прокуратурата, че проверяваното лице е било привлечено като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл.108,ал.1,т.18 ЗПКОНПИ е била образувана проверка от комисията. Въз основа на резултатите от проверката и мотивиран доклад е прието решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск с цена 597 773.04 лв. срещу съпругата на проверяваното лице, починало през м.12.2020 г. и неговите наследници. Приел е също, че по делото е установено наличието на предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечение - бъдещият иск е допустим, съответно от приложените от Комисията доказателства, обсъдени и в решението й за внасяне в съда на искането за обезпечение и от сравнителния анализ на притежаваното имущество и доходи за проверявания период може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество по смисъла на ЗПКОНПИ. Изведен е извод за наличие на предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията с предмет имуществото/равностойността му за стойността, по която е оценено, за които искането за обезпечение е отхвърлено. Прието е, че изводът произтича от установената разлика за целия проверяван период между имущество и нетен доход. Посочил е, че изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована неоснователност на искането за обезпечение с липса на вероятна основателност на бъдещия иск за отнемане на имущество са изведени от конкретна преценка за доходи, включително и само в рамките на годината, през която е придобито имуществото, чиято стойност/равностойност е включена в цената на иска, а обоснованото предположение, че едно имущество е незаконно придобито и изводът за значително несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. следва да се отнася за целия проверяван период. Прието е, че с оглед възможността ответниците по бъдещия иск да се разпоредят с имуществото, върху което се иска налагане на възбрана е налице и обезпечителна нужда.

Съдът е приел, че имотите върху които молителят иска налагане на възбрана са индивидуализирани в достатъчна степен, допълнително и в частната жалба, чрез описание на границите на същите по акта за собственост, поради което няма пречка тази обезпечителна мярка, която е допустима и подходяща с оглед обезпечителния интерес да бъде наложена. Прието е, че елементите от фактическия състав на иска по чл.153 сл.ЗПКОНПИ, като въпрос по същество на бъдещия иск не подлежат на изследване в настоящото производство. Посочено е, че след налагане на обезпечителните мерки Комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството и след обсъждане на направените възражения и събиране на посочените доказателства, взема решение за понататъшното развитие на производството.

При тези съображения е отменено първоинстанционното определение в частта, с която е отхвърлено искането на Комисията за допускане на обезпечение на бъдещия иск. Вместо това е допуснато обезпечение на бъдещия иск с цена на иска 597 773.04 лв. и чрез налагане на следните обезпечителни мерки – възбрана върху 2/5 идеални части от поземлен имот, пл. № ..., площ по док.192 кв. м., [населено място], [улица], по акт от 344 кв. м., обл.В. Т., общ.С., [населено място], [улица], идентификатор ... и възбрана върху самостоятелен обект в сграда, предназначение – за търговска площ по док.0.000 кв. м., [населено място], [улица], по акт два магазина със складово помещение към източния магазин с пл. № ...в к в.63,обл.В. Т., общ.С., [населено място], [улица], идентификатор ....

По правните въпроси:

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по първи и трети въпрос от изложението. По смислово съдържание третият въпрос е повторение на първия.

С разясненията, дадени по т.5 от т. решение № 6/14.03.2014 г. по т. дело № 6/2013 г. е прието, че предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК). В допълнение настоящият съдебен състав отбелязва, че Държавата и държавните учреждения са освободени от представяне на гаранция.

Според практиката на ВКС, обективирана в определение № 677/24.11.2011 г. по ч. гр. дело № 637/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване е прието, че съгласно чл. 391 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 от ЗЗД, като държавата и държавните учреждения са освободени от представяне на гаранция. Доказателствата в подкрепа на иска са тези, които са допустими по ГПК в исковото производство и ако представените не са достатъчно убедителни, обезпечението се допуска срещу надлежна гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото от дееца или от трети лица имат значение за основателността на бъдещия иск, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. В обезпечителното производство е достатъчно да бъде установен произхода на имуществото.

Правните въпроси съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С обжалваното определение както се посочи по-горе съдът е формирал извод за установено по делото наличие на предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечение - бъдещият иск е допустим, че от приложените от Комисията доказателства, обсъдени и в решението й за внасяне в съда на искането за обезпечение и от сравнителния анализ на притежаваното имущество и доходи за проверявания период може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество по смисъла на ЗПКОНПИ. Тези изводи не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Поради това не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречиво разрешаване на правните въпроси със задължителната практика на ВКС, изразена в тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори и четвърти въпроси. Същите са формулирани общо и хипотетично. Въззивният съд не е формирал решаващи изводи за липса на доказателства за начина на придобиване на претендираното имущество, както и да липсват твърдения от КПКОНПИ в искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за фактическото основание, на което ще се претендира отнемане на незаконно придобито имущество. Следователно втори и четвърти въпроси не са правни – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора – т.1,т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за недопустимост на въззивното определение, тъй като било допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.153 ЗПКОНПИ, който е недопустим, съответно искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск е нередовно, като неподкрепено с изискващите се по закон убедителни писмени доказателства. Съдът приема, че не е налице вероятност въззивното определение в обжалваната част да е недопустимо. Бъдещият иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ е допустим – по делото не са налице данни за липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки, с оглед на което да се приеме недопустимост на иска. Дали искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество е сред предпоставките, обуславящи основателност на искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск, а не за неговата допустимост.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на определението на Софийски апелативен съд в обжалваната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 625/01.03.2021 г. по ч. гр. дело № СП-573/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № Я-28/07.04.2021 г., подадена от ответницата В. М. А., [населено място], р-н В., [улица], чрез адв. Б. Ц., съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Б.Ц.. Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________