3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60286

гр. София, 20.07.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. частно гр. д. № 1236 по описа за 2021 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 306648/29.12.2020 г. на „Ю. Б. АД, гр.София, в качеството на универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД, чрез адвокат Д. Д., против определение № 264470 от 11.11.2020 г. по въззивно гр. дело № 2582/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІІ „Е“ състав.

Ответникът – Етажна собственост в ТАЦ „Г.“, гр.Пловдив, не е взел становище.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не подлежат на разглеждане релевираните основания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение постъпилата молба по чл. 248 ГПК с вх. № 61364 от 29.06.2020 г. на „Ю. Б. АД за изменение на постановеното по делото решение № 2421 от 21.04.2020 година в частта за разноските. В мотивите си съдът е приел, че при неоснователност на подадените от страните въззивни жалби разноските пред въззивната инстанция следва да останат в тежест на страните така, както са направени. В допълнение е посочено, че отговорът на въззивната жалба на насрещната страна, както и подадената от банката насрещна жалба, са изготвени от юрисконсулт и са постъпили по делото на 26.10.2018 г. - преди вливане на „Б. П. Б. АД в „Ю. Б. АД, респективно преди упълномощаване на адвокат Д. Д. и сключване на процесния договор за процесуално представителство и защита от 20.12.2018 г., с който е договорено претендираното възнаграждение в размер 834 лева. От анализа на представения договор съдът е констатирал, че в договорените услуги, освен процесуално представителство, са включени и изготвянето на отговор на въззивна жалба и насрещна жалба, каквито не са изготвяни от упълномощения адвокат. Предвид изложеното и доколкото не е възможно да бъде направено разграничение за каква услуга конкретно се отнася договореното възнаграждение, съдът е оставил без уважение постъпилата молба по чл. 248 ГПК като неоснователна.

Изводите на СГС са неправилни.

Разноските при подадени жалби и от двете страни против въззивното решение в различни негови части, се определят за всяка от тях, съобразно неуважената жалба на противната страна. Въззивната жалба на ищеца Етажна собственост в ТАЦ „Г.“ е подадена против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за сума в размер на 9910.79 лева – вноски за заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода м. май 2014 г. – м. юни 2015 г. Посочената сума, формира обжалваемия интерес, който е релевантен за определяне дължимите разноски на въззиваемата страна „Ю. Б. АД, предвид осъществената в нейна полза защита от упълномощения по делото адвокат. Доколкото насрещната въззивна жалба на „Ю. Б. АД е оставена без уважение, сторените във връзка с нея разноски остават в тежест на страната.

В случая, заплатеното от страната в полза на адвоката възнаграждение в размер на 834 лева е уговорено общо за въззивната инстанция. Видно от приложения договор за процесуално представителство и защита от 20.12.2018 г. същото включва, както защитата по постъпилата от ищеца въззивна жалба, така и тази по подадената от „Ю. Б. АД насрещна въззивна жалба. При това положение установените в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК правила следва да намерят съответно приложение, като дължимото възнаграждение бъде определено пропорционално спрямо обжалваемия интерес от една страна и интереса от неуважената жалба на противната страна,. т. е. за отговора на въззивната жалба на насрещната страна с интерес 9910.79 лева възнаграждението следва да бъде в размер на сумата 816.14 лева. С оглед изхода на спора, в полза на „Ю. Б. АД се дължат разноски за защита по подадената от Етажна собственост в ТАЦ „Г.“ въззивна жалба в посочения размер от 816.13 лева, които следва да бъдат присъдени.

Следователно, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде уважена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 264470 от 11.11.2020 г. по въззивно гр. дело № 2582/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Е“ състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 61364 от 29.06.2020 г. на „Ю. Б. АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 2421 от 21.04.2020 г. по въззивно гр. дело № 2582/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Е“ състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА Етажна собственост в ТАЦ „Гранд“ със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица], да заплати на „Ю. Б. АД, гр.София с ЕИК[ЕИК] сумата 816.13 лева (осемстотин и шестнадесет лева и тринадесет стотинки) – разноски за въззивното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: