4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60470

гр. София, 20.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2075 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛВЕКО – ЕЛЕКТРОМОНТАЖИ“ ЕООД срещу решение № 219/27.07.2020 г. по в. т. д. № 229/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 5/06.01.2020 г. по т. д. № 851/2018 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявените от касатора искове по чл. 55, предл. I и предл. III ЗЗД за заплащане на сума в размер 65 000 лв. – недължимо платена такса по чл. 1.5.4 от договор № 313-973/20.12.2011 г. за предсрочното му прекратяване.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, регламентиращи попълване на делото с доказателства, както и неправилно приложение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне на въззивния съд в отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 7/27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ГО, III ГО, а също и за точно приложение на закона и развитие на правото. Въпросът е : „Следва ли съдът, постановил отказ за събиране на своевременно поискано доказателство да мотивира своя отказ? Представлява ли процесуално нарушение необоснованият отказ за събиране на доказателства от страна на съда?“. Наред с това се сочи и, че решението е очевидно неправилно.

При изложените доводи от касатора е формирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допускано до касация и отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

От ответника по касация „Първа инвестиционна банка“ АД е подаден отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 280 ГПК – формулираните въпроси са бланкетни и не очертават конкретни процесуалноправни проблеми. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Ищецът извежда своята активна материалноправна легитимация от предсрочно прекратяване на договор № 313-973/20.12.2011 г. за предоставяне на многоцелево кредитно улеснение поради обявена от банката ответник предсрочна изискуемост и заплащане в тази връзка на такса в размер на 65 000 лв., представляваща 5 % от разрешения размер на кредита. От ответника е противопоставено възражение, че не е налице обявена от него предсрочна изискуемост. Въззивната инстанция е възприела изцяло установената в решението на Окръжен съд Пловдив фактическа обстановка и ключовия за постановяване на решението факт, че от доказателствата по делото не се установява наличие на обявена предсрочна изискуемост на кредита поради допусната от ищеца забава при изпълнение на задълженията му, както и, че платената от ищеца такса, уговорена в чл. 1.5.4., б.“а“ от договора, не касае хипотеза на предсрочна изискуемост, а се дължи за предсрочно погасяване на кредита. Съставът на Апелативен съд Пловдив е анализирал и сключения между страните анекс № 2/13.08.2012 г., като е приел, че уговорената в него възможност за отпадане на таксата за предсрочно погасяване е приложима в случаите, в които кредитополучателят изрази несъгласие с извършена едностранна промяна на лихвения процент и действащата Тарифа от страна на банката и предсрочно погаси кредита. При тези факти решаващият състав е извел заключение, че твърдените от ищеца да са се осъществили факти не са от естество да породят твърдяното от него материално право. В тази връзка и двете инстанции са преценили за ирелевантно формулираното доказателствено искане за прилагане на кредитното досие по делото, още повече, че в рамките на първоинстанционното производство е било прието и неоспорено заключение на съдебно – икономическа експертиза, в което е прието, че таксата действително е платена от ищеца, а предсрочна изискуемост на кредита няма обявена.

Не са налице твърдените от касатора основания, обосноваващи директен и факултативен достъп до касация.

Въведеното само с посочване разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК основание за директен достъп до касационен контрол – очевидна неправилност - не се установява от настоящата инстанция. Многократно касационният съд е имал случай да посочи кога едно решение страда от пророка „очевидна неправилност“, регламентирана в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и, че тя следва да бъде категорично разграничавана от основанията за незаконосъобразност, посочени в чл. 281, ал. 3 ГПК. В случая при преглед на въззивното решение не се установява наличие на твърдения порок, а следва извод, че касаторът всъщност претендира проверка на въззивното решение поради твърдяна от него обикновена неправилност.

Въпросите, обуславящи достъп до факултативен касационен контрол, нямат характеристиката на правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обуславящи изхода на спора. Те касаят задължението на въззивния съд да мотивира своите актове, което многократно е разяснявано от различни състави на ВКС. Отговорът на поставените въпроси е положителен, но в случая не извод за несвоевременно направено искане за събиране на доказателства е мотивирал въззивната инстанция да го отхвърли, а доводът, че това искане не допринася за изясняване на релевантни по делото факти и липса на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. В проведеното на 22.07.2020 г. открито заседание съдът е посочил, че според него не е налице нито едно от предвидените в чл. 266 ГПК основания за уважаване на искането да бъде задължена банката да представи банковото досие на дружеството кредитополучател. Всъщност съдът е обосновал решението си, тълкувайки уговорките, постигнати между страните в основния договор и сключения към него анекс № 2/2012 г., съпоставени с твърденията на дружеството в исковата молба. Дали тези изводи са правилни е въпрос, който стои извън проверката, дължима в рамките на производството по чл. 288 ГПК.

Като неудовлетворяващи общия селективен критерий, формулираните от касатора въпроси е безпредметно да бъдат подвеждани под хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, регламентиращи допълните критерии за селекция.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.

При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219/27.07.2020 г. по в. т. д. № 229/2020 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „ЕЛВЕКО – ЕЛЕКТРОМОНТАЖИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.