О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3607

София, 15.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2295/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. В. Н., чрез адв. Цв. Д., срещу определение № 185/12.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 75/2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 979/03.08.2023г. по гр. д. № 3685/2021 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът на жалбоподателката, заместила в хода на производството починалата Л. Н. А., предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на В. Й. А., че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], № 1, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 60.02 кв. м., заедно с 3.02978 % ид. ч. от общите части на сградата и от избено помещение № 11 с площ 5.58 кв. м., на основание наследствено правоприемство от Л. Н. А., починала на 26.4.2022 г.

В изложение към частната касационна жалба се поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 133/07.01.2020 г. по гр. д. № 3439/2018 г. на ВКС, II-ро г. о., и определение № 13/27.01.2021 г. по гр. д. № 3463/2020 г. на ВКС, I-во г. о., без да се поставя конкретен правен въпрос, както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: има ли ищецът правен интерес от водене на установителен иск за защита правото на собственост срещу ответник - отчуждител на недвижим имот и длъжник по изпълнително дело, като искът е предявен по време на принудително изпълнение и при спряно изпълнително дело въз основа на обезпечителна заповед (в тази връзка решение № 56/24.04.2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. на ВКС), имотът е продаден по силата на възбрана в полза на кредитор на ответника (длъжник), вписана преди вписването на разпоредителна сделка, когато в исковия процес са наведени спорни въпроси, чиито разрешения са по съществото на спора - за противопоставимостта на вписаните преди разпореждането на имота възбрани в хода на вече предприето индивидуално принудително изпълнение, поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при прилагане на разпоредбите на ЗСВ, ПВп и ГПК, регламентиращи последиците на вписаните възбрани преди предприето принудително изпълнение и значението за последващия приобретател на недвижим имот, когато същите са недействителни. В частната касационна жалба се поддържа и основанието очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Ответницата по частната касационна жалба В. Й. А. я счита за основателна.

Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., като съобрази изложеното и обсъди доводите на страните, намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Н. А., заместена в хода на производството от жалбоподателката Ц. В. Н.-правоприемник на основание универсално завещателно разпореждане, против етажната собственост с адрес: [населено място], [улица], Вх. Б, и против В. Й. А., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, поради което за първия ответник не съществува право на принудително изпълнение върху спорната ид. ч. поради това, че вписаната възбрана върху имота не е породила присъщите й правни последици.

В исковата молба са наведени твърдения, че ответниците са страни в изпълнително производство, като ответникът етажна собственост е взискател, а ответницата В. А. е длъжник. Твърди се, че при налагане на възбрана върху имота, предмет на изпълнението, част от който е спорният, са допуснати нарушения на закона и че процесната 1/2 ид. ч. принадлежи на ищцата по силата на решение на съда, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен между нея и ответницата - длъжник по изпълнението. Твърди се и, че вписаната от ЧСИ възбрана е непротивопоставима на взискателя по изпълнението, защото е вписана в полза на несъществуващо юридическо лице - етажна собственост, и в писмото за налагане на възбрана имотът не е индивидуализиран. Твърди се, че предвид нарушенията, допуснати при вписване на възбраната, сделката, сключена между ищцата и ответницата А., поражда своето действие и е противопоставима на взискателя по изпълнението.

С решение № 979/03.08.2023 г. по гр. д. № 3685/2021 г. на Великотърновския районен съд искът срещу етажната собственост е приет за неоснователен и е отхвърлен; искът срещу В. Й. А. е приет за недопустим и е оставен без разглеждане поради липсата на правен интерес от предявяването му, тъй като ответницата не оспорва собственическите права на ищцата, а изрично признава същите, като в случая не е налице иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, при който взискателят и длъжникът са задължителни необходими другари, а иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определение № 98/19.01.2024 г. по в. гр. д. № 905/2023 г. Великотърновският окръжен съд е приел, че жалбата срещу прекратителната част на първоинстанционното решение се разглежда по реда на частните жалби, а в останалата част изисква произнасяне по същество, поради което е разделил производството по частната жалба на ищцата, по която да се образува отделно производство по чл. 274 ГПК.

Такова е образуваното в. ч. гр. д. № 75/2024 г. на Великотърновския окръжен съд, по което с определение № 185/12.02.2024 г. е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е оставен без разглеждане.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че така, както е формулирана, исковата претенция не е по чл. 440 ГПК, доколкото ищцата цели да установи, че възбраната, вписана преди исковата молба за обявяване за окончателен на предварителния договор между нея и длъжницата по изпълнението, не е произвела действие и изпълнението не може да бъде насочено върху имота, предмет на спора. Съдът е приел, че такъв иск, предявен срещу взискателя по изпълнението, е допустим, но срещу длъжника по изпълнението, с когото ищцата е сключила предварителен договор за покупко-продажба, е недопустим поради това, че за ищцата не съществува правен интерес от предявяването му. Обосновал се е с това, че по въпроса кой е собственик между двете страни по иска липсва какъвто и да било спор, но е очевиден общият им интерес от избягване на изпълнение върху процесния имот. В хода на производството по делото ищецът и ответникът по иска са подали молба вх. № 11297/05.07.2022 г., с която заедно искат от съда да допусне обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по което двамата ответници са страни. Като мотив за искането е посочено, че по изпълнителното дело е насрочен въвод във владение в процесния имот поради възлагането му с влязло в сила постановление за възлагане след успешно проведена публична продан. Ищцата и ответницата сочат, че владеят процесния имот и държат до приключване на воденото дело да не се извършва въвод във владение на купувача на имота по проведена публична продан, като навеждат съображения от чисто социално-битов характер. При това положение въззивният съд е приел за очевидно, че целта на водения от ищцата срещу ответницата процес не е да се разреши съществуващ правен спор помежду им, а да се възпрепятства провеждането до край на изпълнение върху имота, за да се разрешат общи битови проблеми на двете страни. Търсенето на такъв вид защита по съдебен ред е недопустимо, поради което и претенцията на ищцата спрямо ответницата В. А. е недопустима.

Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това разрешение се прилага и в производствата по частните касационни жалби.

В разглеждания случай жалбоподателката се позовава на първо място на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос, по който иска за допускане на касационно обжалване. Счита, че обжалваното определение противоречи на решение по чл. 290 ГПК и на определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържаното противоречие не е налице. В първия акт (решение № 133/07.01.2020 г. по гр. д. № 3439/2018 г. на ВКС, II-ро г. о.) е разглеждан въпросът за валидността на наложени възбрани като основание за преценка на правния интерес от заявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, каквато не е правната квалификация на сега предявения иск според приетото в обжалваното определение. Във втория акт (определение № 13/27.01.2021 г. по гр. д. № 3463/2020 г. на ВКС, II-ро г. о.) е обсъждан правният интерес от положителен установителен иск в хипотеза на изпълнително производство, в хода на което е извършен опис на недвижим имот. Настоящата хипотеза е различна, тъй като, видно от мотивите към обжалваното определение, процесният имот е възложен с влязло в сила постановление за възлагане след успешно проведена публична продан. Следователно, разрешените правни спорове не са аналогични, а това изключва възможността касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът, чието разрешаване жалбоподателката претендира на това основание, е поставен при предпоставката - иск, предявен по време на принудително изпълнение и при спряно изпълнително дело. Такава предпоставка по настоящото не е налице. Данните сочат, че исковата молба от 31.12.2021 г. е подадена, след като с протокол от 10.11.2020 г. е обявен купувач и е изготвено постановление за възлагане на възбранения имот, а жалбата на длъжника В. А. срещу постановлението за възлагане и жалбата на Л. А. за отмяна на действията по изпълнителното дело, състоящи се в насрочване на публична продан и възлагане на имота, са оставени без уважение с окончателно решение от 18.03.2021 г. по в. гр. д. № 104/2021 г. и окончателно решение от 22.06.2021 г. в. гр. д. № 184/2021 г., двете на Великотърновския окръжен съд. Няма данни по делото за други жалби. С т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за предявяването на иска по чл. 440 ГПК е необходимо висящо принудително изпълнение за парично притезание, с оглед целта при уважаването му - да се отрече възможността принудителното изпълнение да се насочи върху имущество, което принадлежи на трето лице. С тълкувателния акт се прие още, че засегнатото трето лице може да предяви и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжникът е носител на засегнатото от изпълнението право, като уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК - ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Сходният правен ефект на двата способа за защита налага извода, че, за да е допустим положителен установителен иск за собственост, се изисква принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Ето защо при наличие на постановление за възлагане не е налице правен интерес да се оспорват правата на длъжника при положение, че същите са преминали у трето лице. А след като поставеният въпрос не кореспондира с данните по делото, то не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На последно място - обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като при прочита на мотивите към същото не се установява то да е постановено при нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 185/12.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 75/2024 г. на Великотърновския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: