О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60469 [населено място],19.07.2021г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1635 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища /АЕБТРИ/“ срещу решение №2686 от 29.04.2020г. по в. гр. д.№13740/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „г“ състав. С него е потвърдено решение №174607 от 23.07.2019г. по гр. д. № 23085/2017г. на Софийския районен съд, III ГО, 155-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища /АЕБТРИ/“ срещу К. Я. Р. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на Определение от 29.03.2017г., постановено по ф. д. № 3711/1990 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, IV – 23-ти състав, за свикване на общо събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища /АЕБТРИ/“ на 08.05.2017 г. от 10:00 часа в [населено място] на ул. „Г. С. Р.“ №108, в сградата на Дома на науката и техниката.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е частично недопустимо, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и се явява необосновано. Жалбоподателят поддържа, че са допуснати съществени нарушения при разпределяне на доказателствената тежест и преценка на фактите. Счита, че от представените по делото доказателства не се потвърждават твърденията на ответника, че искането му до СГС е било подадено съгласно законовите изисквания на чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ. Твърди, че въззивният съд не е преценил в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото доказателства и е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на принципа на чл.12 от ГПК.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 от ГПК и ал.2, предл.2 и 3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.Какви са правните възможности за защита срещу определение за свикване на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел, постановено от съдебен орган в нарушение на чл.26 от ЗЮЛНЦ и кой следва да осъществява съдебен контрол по отношение на валидността на горепосоченото определение? 2. Допустимо ли е решението, когато съдът е разгледал и отхвърлил иска за прогласяване нищожността на съдебно определение, а в хода на процеса се докаже, че въпросното определение е очевидно неправилно - основание по чл.280 ал.2 от ГПК? 3. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед и на дадените разрешения на същия в практиката на ВКС? 4. Следва ли регистърният съд да се произнася с определение в хипотезата на чл.26 ал.1, предл.2 от ЗЮЛНЦ, при положение, че в молбата, с която е сезиран, не се посочват поименно членовете, поискали свикване на ОС, или е достатъчно да се посочи само техният брой? Поддържа, че по първия и четвъртия въпроси липсва постановена съдебна практика, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че по третия въпрос е допуснато противоречие с практиката на ВКС, без да се сочат конкретни съдебни актове. Позовава се и на недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касация К. Я. Р. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в подадения от него писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспорваното определение от 29.03.2017 г. за свикване на общо събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища /АЕБТРИ/“ е постановено в писмена форма от надлежен съдебен състав, действащ еднолично, от лице със съдийска правоспособност, подписало охранителния акт. Счел е за неоснователно възражението на въззивния жалбоподател, че атакуваното определение е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съдилищата, като е посочи, че компетентността на съда следва от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изр. второ ЗЮЛНЦ. Приел е за определящо за валидността на оспореното определение в случая единствено обстоятелството, че със същото е постановено свикване на общо събрание на сдружение, който въпрос попада в правораздавателната компетентност на съдилищата, като въпросите за подсъдността, надлежната процесуална легитимация на лицето, подало молбата за свикване, както и тези, отнасящи се до предпоставките за нейната основателност, са от значение за допустимостта или правилността на постановения охранителен акт и са неотносими що се касае за неговата валидност.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Неоснователни са доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 от ГПК поради вероятна недопустимост. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС №1/1985г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Другите процесуални нарушения на въззивния съд, дори и съществени, както и неправилното приложение на материалния закон, съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и подлежат на проверка след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая касаторът обвързва доводите за недопустимост на въззивното решение с оплаквания, че въззивният съд не е установил очевидната неправилност на определението на СГС. Очевидната неправилност, е основание за допускане на касационно обжалване при наличие особено тежки пороци, водещи до неправилност на въззивния съдебен акт, което се преценява в селективната фаза на касационното производство. В производството по иска чл.270 ал.2 от ГПК се преценява нищожността, като най-тежък порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. То не е второ поред производство за инстанционен контрол на съдебния акт, чиято нищожност се претендира и правилността на този съдебен акт не се проверява от съда, сезиран с предявения установителен иск по чл.270 ал.2 от ГПК.

Въпросът от раздел първи от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и третият въпрос от раздел втори не са обсъждани от въззивния съд, поради което не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Предявен е иск за установяване на нищожност на съдебно решение и въззивният съд е преценявал валидността на същото, но не и неговата правилност. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от съдебната практика – най-общо в т.8 от ППВС №1/1985г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Въззивният съд е осъществил преценка за наличието на тези пороци и изводите му в тази насока са обуславящи за изхода на производството. Извън предмета на делото е проверката на изводите на СГС по допустимостта и основателността на молбата по чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ, с която е бил сезиран.

Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е налице селективната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, на която касаторът се позовава. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. №542/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение № 125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение № 209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о./. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което липсва противоречие със сочената практика на ВКС. Заявеното от касатора общо оплакване, че решението противоречи на действителното правно положение между страните, сочи на несъгласие с крайните изводи на съда, но не е посочен конкретен довод или възражение, което въззивният съд е пропуснал да обсъди.

Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, като касационният жалбоподател не излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.

На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е направено такова искане.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2686 от 29.04.2020г. по в. гр. д.№13740/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „г“ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.