О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2489София, 07.08.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 542/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сдружение на ловците и риболовците – ЛРД Велинград“, [населено място] против решение № 444 от 09.12.2024г. по в. т. д. № 470/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 72 от 03.07.2024 г. по т. д. № 163/2023г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционния акт е отменено като незаконосъобразно решението от 03.06.2023 г. на общото събрание на сдружението, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца И. Г. К. от [населено място] и е потвърдено решението на УС на сдружението от 10.03.2022 г. за налагане на същия на дисциплинарно наказание „прекъсване на членството за 2 години“.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на норми от Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за биологичното разнообразие и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия; поради съществено нарушение на съдопроизвводствените правила – непроизнасяне по всички заявени доводи на страните и неправилно тълкуване и прилагане на норми от процесуалния кодекс (чл. 146, ал. 2 и чл. 268, ал. 1 ГПК), както и поради необоснованост – неправилни изводи от целия събран доказателствен материал.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Относно задължението на съда да изложи мотиви по всички наведени от страните доводи, както и да обсъди всички доказателства по делото; 2. Относно съдържанието на доклада на въззивния съд да даде на страната указания съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК, че определени и твърдени от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство“. По отношение на първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 1/85 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения по чл. 290 ГПК, а за втория въпрос – че е в противоречие с решение № 108 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г. на I г. о. и решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г. на IV г. о. на ВКС, както и че е важен за точното приложение на чл. 268, ал. 1 ГПК.

Освен това, касаторт подържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил закона в обратния му смисъл, а именно – Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № Iз-575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие.

Ответникът по касационната жалба – И. Г. К. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 21.02.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от И. Г. К. иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решението от 03.06.2023 г. на общото събрание на сдружението, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца и е потвърдено решението на УС на сдружението от 10.03.2022 г. за налагане на същия на дисциплинарно наказание „прекъсване на членството за 2 години“, въззивният съд, макар да не е споделил съображенията за немотивираност на процесното решение на общото събрание, е споделил крайния извод за неговата процесуална незаконосъобразност, произтичаща от допуснати нарушения на предвидените в Устава на сдружението правила за свикване и провеждане на общото събрание. Приел е, че: Не е представено решение на УС на сдружението за свикването му (дори не е посочено кога е проведено заседание на УС за това); Събранието не е надлежно разгласено в съответствие с чл. 31, ал. 4 от действащия към датата на свикване на процесното събрание устав, тъй като поканата за същото, с посочен ден, място, час и дневен ред за провеждането му и дневен ред, е публикувана във вестник, без обаче да има данни дали се касае за местен вестник, нито от коя дата е този вестник, за да се установи дали е публикувана най-малко един месец преди насрочения ден на заседанието, нито са ангажирани доказателства (гласни или писмени) за спазване на изискването да е обявена на видно място в седалището на сдружението. Отделно от това, отчитайки факта, че събранието е делегатско и че съгласно чл. 31, ал. 3 от устава се включват избраните представители на дружините – членове на сдружението, решаващият състав е счел, че по делото не е установено кога, на какви конкретни събрания на дружините, проведени ли са изобщо такива и по какъв ред са били избрани тези делегати, като не е установено дори какъв е броят на дружините и на членовете в тях, за да се прецени спазена ли е предвидената в чл. 27, ал. 7 от устава норма на представителство – 1 представител на 15 членове, от което произтича невъзможността да се извърши преценка за кворума при провеждане на събранието и дали всеки член на сдружението е представен редовно съобразно правилото в устава относно определяне на делегати.

По отношение твърдението на сдружението, че ищецът е извършил нарушение на правилата и нормите за безопасно боравене с огнестрелно оръжие от категорията на ловните, посочени в Приложение №1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба от 02.03.2011г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие, въззивният съд е приел, че подобни правила не са част от мотивите на решението на УС за налагане на наказанието на ищеца, и че е недопустимо същите да бъдат допълвани едва в рамките на съдебното производство.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на делото съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е поставен абстрактно, без да е посочено кои са конкретните доводи на ответника, по които въззивният съд не е изложил мотиви, нито кои са необсъдените от него доказателства, имащи значение за решаването на спора. Вторият въпрос не кореспондира с мотивите на обжалвания акт, тъй като в него изобщо не е обсъждано надлежното изпълнение на задължението на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК във връзка с доклада по делото, доколкото подобно оплакване във въззивната жалба не е било релевирано.

Отделно от това, дори да бъдат преценени като релевантни, по отношение на така поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не само, че не е налице противоречие с цитираната задължителна и казуална съдебна практика, а именно в съответствие с нея решаващият е изложил подробни съображения по всички оплаквания във въззивната жалба и е подложил на задълбочен анализ целия доказателствен материал, като е изградил самостоятелни фактически и правни изводи по спорния предмет. Следва да се посочи също, че практиката, на която се позовава касаторът във връзка с втория въпрос, е формирана преди приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което: За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/; Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В случая, въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с тези разрешения, като, предвид липсата на оплакване във връзка с доклада по делото, не е обсъждал необходимостта от даване указания на въззивника за ангажиране на доказателства.

Що се отнася до твърдението, че „въпросът е важен за правилното приложение на чл. 268, ал. 1 ГПК“, същото не може да бъде счетено за надлежно заявяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

На последно място, неоснователно е и искането за допускане на касационния контрол поради очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се, според касатора, в прилагане на закона (Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № Iз-575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие) в обратния му смисъл. Видно от мотивите на акта, въззивният съд изобщо не е „приложил“ посочения нормативен акт, тъй като е преценил за недопустимо допълване мотивите на решението на УС на сдружението едва в съдебното производство.

С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При посочения изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 15.02.2025 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 444 от 09.12.2024г. по в. т. д. № 470/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците – ЛРД Велинград“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на И. Г. К. от [населено място], [улица], направените за настоящото производство разноски в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: