5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60465

гр. София, 15.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1907 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Щ. срещу решение № 165/17.06.2020 г. по в. т. д. № 152/2020 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решение № 153/19.12.2019 г. по т. д. № 100/2019 г. на Окръжен съд Хасково за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите на общо събрание на сдружение с нестопанска цел „Ловно – рибарско дружество – Х.“ решения от 17.05.2019 г.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал. Поради допуснатите процесуални нарушения постановеното решение е и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отговорът на които е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :

1. „Следва ли или не при разглеждане на иска по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ съдът да се произнася и по законосъобразността на избора на делегати на дружините в състава на сдружението за участие в общото събрание?“

2. „Следва ли или не при разпределяне на доказателствената тежест при разглеждане на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ съдът да указва на страните доказателствената тежест в доклада си преди произнасянето по законосъобразността на избора на делегати на дружините в състава на сдружението?“

При изложените доводи от касатора е формирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде отменено и постановено друго такова, с което да бъде уважен предявеният от касатора иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и атакуваните решения на общото събрание да бъдат отменени.

От ответника по касация сдружение с нестопанска цел „Ловно – рибарско дружество – Х.“ е подаден отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 280 ГПК – формулираните въпроси са бланкетни и не очертават конкретни материалноправни или процесуалноправни проблеми. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивната инстанция изцяло е възприела установената в решението на Окръжен съд Хасково фактическа обстановка. Подробно е анализирала оплакванията на ищеца /касатор в настоящото производство/ за нередовно свикване на общото събрание, проведено на 17.05.2019 г. Счел е за неоснователно твърдението, че процедурата по провеждането му е била опорочена поради прилагане на правила от устав, който не е вписан в ТРРЮЛНЦ. След проверка в ТРРЮЛНЦ въззивният съд е установил кой е бил действащият към датата на свикване на общото събрание устав и в противовес на твърденията, изложени от ищеца, е счел, че е била спазена релевантната разпоредба на чл. 26 от действащия устав по повод вземане на решение за свикване на общо събрание, огласяване на поканата, нормата на изборните делегати и кворумът за провеждане на събранието. Анализирал е представения по делото подписан от всеки от присъстващите делегати списък, както и събраните чрез разпит на свидетеля П. доказателства, от които е установил, че ищецът не е бил избран за делегат на общото събрание, тъй като преди това е бил изключен от ловната дружинка, в която е членувал. В мотивите на решението е посочил, че съдът няма задължение да се произнася по законосъобразността на избора на делегати от всяка от дружинките, тъй като в исковата молба не е изведено твърдение, че атакуваните решения са опорочени поради това, че са били взети при липса на кворум. При този извод съдът е счел за ненужно да бъде разпределяна доказателствена тежест за установяване на този факт, доколкото същият е счетен за нерелевантен.

Не са налице твърденията на касатора за наличие на основанието, обосноваващо достъп до факултативен касационен контрол.

Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ТР, за да бъде допуснато едно въззивно решение до факултативен касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора да е формулиран въпрос, който е от значение за формиране волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включени в предмета на делото. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да проверява правилността на изводите, формирани от въззивния съд относно установените по делото факти, истинността на приетите за релевантни доказателства и обосноваността на изводите, базирани на възприетите за осъществени факти, извън очевидните нарушения на логическите правила.

Първият въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, тъй като изрично в мотивите на решението си последният е посочил, че с оглед твърденията в исковата молба, законосъобразността на избора на делегати е факт, извън предмета на спора. Следователно, поставеният от касатора въпрос се явява хипотетичен и не може да обуслови достъп до касация.

Вторият въпрос е свързан с първия, поради което също не покрива изискванията да има характеристиката на правен въпрос, разяснена с цитираното по – горе тълкувателно решение. Наред с това, следва да бъде посочено, че съгласно задължителните постановки на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция няма задължение да прави доклад по делото.

Липсата на общия селективен критерий обезсмисля преценката дали е налице допълнителния такъв, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота е нужно да се посочи, че формалното позоваване на разпоредбата по никакъв начин не обуславя приложението й. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, се явява от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е посочил коя правна норма според него е неясна, непълна или противоречива, нито е обосновал защо следва да бъде изоставена създадена по прилагането на конкретна правна норма съдебна практика.

При липса на основанието за достъп до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165/17.06.2020 г. по в. т. д. № 152/2020 г. на Апелативен съд П..

ОСЪЖДА Д. Г. Щ., ЕГН [ЕГН], да заплати на сдружение с нестопанска цел „Ловно – рибарско дружество - Х.“, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 570 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .