О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60613

гр. София, 15.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д.

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВАкато разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 975 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 1510 от 09.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2407/2020 г. на Софийски апелативен съд е отменил решение от 26.05.2020 г., постановено по гр. д. № 15476/2017 г. на СГС, I ГО, 10 състав в частта, с която държавата като ответник е осъдена да заплати на „Ботево 1 Солар“ ЕООД законна лихва върху сумата 162 912 лв. за периода 28.11.2014 г. – 27.11.2017 г. и е отхвърлил тази претенция. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е: 1/ уважен предявеният иск за присъждане на сумата от 162 912 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение да уредят отношенията, възникнали от прилагане на нормативна разпоредба след обявяването й за противоконституционна, при приета от въззивния съд правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; и в частта, с която е : 2/ отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 09.04.2014 г. – 27.11.2014 г.

Касационна жалба е подадена от „Ботево 1 Солар“ ЕООД, чрез адв. Р. В. от САК, против въззивното решение в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за забава върху сумата от 162 912 лв. за периода 28.11.2014 г. – 27.11.2017 г.

Касаторът релевира оплаквания за неправилност на решението. Искането е за отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявената претенция. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

Ответникът по жалбата в лицето на държавата, представлявана от министъра на финансите, в писмен отговор, подаден чрез юрк. Д. К., взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Касационна жалба е подадена и от държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрк. Д. К., против въззивното решение в частта, с която като краен резултат въззивният съд е уважил искането за плащане на сумата от 162 912 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. до окончателното изплащане и е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 9205,87 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл въз основа на незаявени от ищеца факти и обстоятелства и по непредявен иск, че се е произнесъл по претенция, която е неподведомствена на гражданските съдилища, както и, че е упражнил недопустим последващ контрол за конституционосъобразност на актове на законодателната власт. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

Ответникът по жалбата на държавата в писмен отговор, подаден чрез чрез адв. Р. В. от САК, изразява становище за неоснователност на изложените оплаквания.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежно конституирани страни с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът „Ботево 1 Солар“ ЕООД е предявил иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 162 912 лв., изразяващи се в събрана такса за периода м. януари 2014 г. – м. юни 2014 г. въз основа на чл. 35 и сл. от ЗЕВИ, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение на КС по к. д. № 1/2014 г., както и за законна лихва върху сумата, считано от 09.10.2014 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че е налице противоправното бездействие на народните представители, които са приели цитираните разпоредби, тъй като те не са уредили последиците от противоконституционния закон в двумесечния срок, предвиден в чл. 90, ал. 4 от ПОДНС, и от това той е претърпял вреди. Искането е насочено срещу държавата като възложител на работата на Народното събрание, при условията на евентуалност – срещу Народното събрание на основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, а ако не бъде уважена евентуалната претенция – срещу Р. Б. на основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС.

В доклада на СГС по чл. 146 ГПК е прието, че главният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 7 от Конституцията на РБ, а доказателствената тежест е разпределена в съответствие с тази квалификация. Страните не са правили възражения по тази част от доклада. Тъй като главният иск е уважен, съдът не се е произнасял по евентуалните.

В обжалваното решение на САС е прието, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (слънчева енергия) чрез собствена фотоволтаична електроцентрала и е сключил с крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ договор за изкупуване на произведената електрическа енергия за срок от 25 години. За периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. на ищеца са удържани от крайния снабдител и внесени от негово име в държавния бюджет такси в общ размер 162 912, 02 лв. на основание чл. 35а ЗЕВИ. Установено е, че с решение на КС по к. д. № 1/2014 г. са обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени нови разпоредби в ЗЕВИ, вкл. цитираната. Въззивният състав, анализирайки практиката на Конституционния съд, е посочил, че с влизане в сила на посоченото решение на КС е възникнало задължението за законодателния орган (Народното събрание) в срок до два месеца да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон, измежду които и процесните заплатени суми. Задължението обаче не е изпълнено и това създава конституционно нетърпимо положение. Тъй като търсената от ищеца сума е платена на основание на обявена за противоконституционна разпоредба на ЗЕВИ, втората инстанция е стигнала до извода, че сумата е събрана при липсата на валидно правно основание и държавата дължи възстановяването й на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Посочено е, че възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно основание – налице е недължимо платено, което никога не може да се разглежда като вреда. При обезсилващо решение на КС деликтно задължение за държавата по чл. 7 КРБ би възникнало само ако юридически или фактически е невъзможно възстановяването на предишното състояние, или ако в резултат на закона са настъпили и други имуществени или неимуществени неблагоприятни последици за правния субект, които могат да се определят като вреди.

Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС при тази хипотеза ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивното решение, а преценката за допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

В случая държавата като касатор навежда доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора, въз основа на незаявени от ищеца факти и обстоятелства и по незаявен иск. Релевира твърдение и за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по претенция, която е неподведомствена на гражданските съдилища, както и поради това, че е упражнил недопустим последващ контрол за конституционосъобразност на актове на законодателната власт.

Настоящата инстанция счита, че съобразно разрешението, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, както и за проверка оплакванията на касатора - държавата, следва да бъде извършена проверка за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Предвид това са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1510 от 09.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2407/2020 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора „Ботево 1 Солар“ ЕООД да внесе държавна такса в размер на сумата 992,70 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок, както и че при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството прекратено.

УКАЗВА на касатора Р. Б. представлявана от министъра на финансите, да внесе държавна такса в размер на сумата 3258,24 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок, както и че при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството прекратено.

Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните след представяне на вносния документ. При неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на съдията докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: