Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60567

София, 15.07.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.05.2021 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. П.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Ерик Василев

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3078 /2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 1230 от 10.06.2020 г. по въззивно гр. д. № 3216 / 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 14.09.2017 г. по гр. д. № 298 /2014 г. на Благоевградски окръжен съд и е отхвърлен, предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (сега с променено наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) срещу Р. Х. Д. и Г. И. Д. иск с правно основание чл.74 от ЗОПДНПИ (отм.) за периода от 12.07.2003 г. до 12.07.2013 г. на обща стойност 240 832.23 лева.

Насрещните страни Р. Х. Д. и Г. И. Д. не са подали отговор на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело с цена на иска над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

За да бъде уважен предявеният от Комисията иск, следва да бъде доказано осъществяването на сложен фактически състав, включващ два елемента: значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл.21,ал.2 ЗОПДНПИ (отм.)), и незаконност на придобитото имущество, предмет на иска.

Съдът е приел, че преди да се извърши преценка на законността на всяко от имуществата, първо подлежи установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което било в основата на обоснованото предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл.21 от ЗОПДНПИ (отм.).

Въззивната инстанция е приела, че в понятието имущество следва да се имат предвид „пари, активи от всякакъв вид материални и нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права“, съгласно легално даденото в §1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) определение. Според съда, тази дефиниция изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които се установява, че не са налични към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.).

Спорният въпрос по делото е досежно внесените в банковите сметки на ответника от него, от съпругата му и от близки роднини и служители суми в размер на 166 661.80 лева (95 014.05 лева, внесени от ответниците по техните банкови сметки и 71 647.75 лева, внесени от трети лица по разплащателни сметки на ответниците – допълнително заключение – лист 1 196, том IV). Въззивният съд приема, че вноските по банкови сметки на ответника представляват приход, който следва да се отчете наред с всички получени от ответника доходи. Определението за доход е дадено в § 1 т.4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) – в редакцията, действала към момента на подаване на исковата молба. Въззивният съд се е позовал на решение № 97 /18.05.2018 г. по гр. д. № 3224 /2017 г. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че законни са не само някои от посочените в § 1, т.4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) доходи, но също и: недекларираните доходи, а също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика”.

Неоснователно и изолирано от събраните по делото доказателства е оплакването на Комисията за липса на данни за законен източник на постъпилите по банковите сметки на ответника парични суми от него, съпругата му и от трети лица. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. Б., И. И. Б. и Х. Х. Д. (всичките близки роднини на ответниците – техни родители се установява получаването на доходи от осъществявана търговска дейност от ответника Р. Х. Д. в размер на 10 000 до 15 000 лева месечно (от продажбата на мляко и млечни продукти, от продажбата на стоки от И., останали от родителите на Д., в магазин в [населено място]). Съдът няма основания да не кредитира показанията на посочените свидетели, предвид, че това са най-близките хора до ответника, с които той е живял и продължава да живее заедно и именно поради тази родствена връзка те са запознати с финансовите средства, постъпващи в семейството им. От свидетелските показания се установява, , че в резултат от упражнявана търговско дейност, било той или съпругата му, било трети лица – техни служители, са внасяли суми в разплащателни банкови сметки на ответника. Показанията им се подкрепят от банкови извлечения и от заключението на вещото лице. Въззивният съд е приел, че е допустимо да се установяват със свидетелски показания приходи по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) от възнаграждения за положен труд, съответно на техния размер. В чл.164,ал.,т.1 ГПК е въведена забрана за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, но в случая с ангажираните свидетелски показания не се установява съществуване на трудов договор, а получаване на доходи от предоставяне на труд.

Получаването на тези доходи е резултат от осъществяваната от ответника Р. Х. Д. и неговата съпруга търговска дейност.

Така въззивният съд е приел, че е неоснователен изводът на първоинстанционния съд, че се касае за незаконни парични средства, които не могат д бъдат законен източник на доходи на ответниците.

Въззивният съд е приел, че в общия размер на получените от ответниците доходи за проверявания период следва да се включат както доходите им от трудови правоотношения, така и постъпилите в техните банкови сметки суми от осъществяваната от тях търговска дейност.

Така и при съответните изчисления въззивният съд е приел, че е налице несъответствие в размер на 83 897.69 лева в имуществото на проверяваното лице, което не е значително несъответствие по смисъла на чл.21,ал.2 вр. § 1, т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), поради което не се налага изследване на законността на доходите за придобиване на претендираните имущества.

Крайният извод е, че предявеният иск е неоснователен.

Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС процесуалноправен въпрос:

Дали доходи и приходи от извършване на търговска дейност по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ, които имат за източник продажби и доставки в или извън търговски обект, могат да бъдат установявани само със свидетелски показания без документи (писмени доказателства) за първоначални търговски регистрации, разрешителни документи за осъществяване на дейността, счетоводни, или каквито и да било документи за извършване на дейността?

Въпросът е обусловил изводите на въззивния съд. На настоящия състав не е известно разрешение по него в решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 и сл. ГПК, поради което намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 1230 от 10.06.2020 г. по въззивно гр. д. № 3216 / 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.