ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60240
гр. София, 15.07.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
Л. А.
като разгледа, докладваното от съдия Л. А. ч. гр. дело № 1269 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 72672/17.8.20 г, подадена на основание чл.274 ал.3 ГПК от „Д. Д. Е. ООД, представлявано от управителя Д. Д. гражданин на Ирландия срещу определение № 11734/22.7.2020 г по гр. дело № 3274/2019 г на САС, ГО, с което : 1/ е потвърдено разпореждане № 5904/23.11.2017 г по гр. дело № 291/16 по описа на Окръжен съд-Благоевград и е оставена без уважение молба вх.№ 1397/15.4.2019 г по описа на ОС-Благоевград, имаща естеството на жалба, основана на разпоредбата на чл.627 ал.2 ГПК, както и 2/ частна жалба вх.№ 72672/17.8.20 г, подадена на основание чл.274 ал.2 ГПК срещу определение № 11734/22.7.2020 г по гр. дело № 3274/2019 г на САС, ГО, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 1397/15.4.2019 г по описа на Окръжен съд-Благоевград, имаща естеството на жалба, основана на разпоредбата на чл.626а ГПК срещу определение № 6741/23.12.2016 г на ОС-Благоевград.
В частната жалба се подържа, че атакуваните съдебни актове са неправилни и незаконосъобразно, като постановени в противоречие с процесуалния закон.Приложено е и изложение на основанията по чл.284 ал.3 ГПК към частната жалба, подадена на основание чл.274 ал.3 ГПК.Иска се отмяна на обжалваните актове и постановяване на други, с които бъдат уважени направените от жалбоподателя искания.Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба Етажна собственост на сграда с идентификатор ...., [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.В. Д..Счита, че обжалваните определения са правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени, ведно със законните последици.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява следното :
С протокол на ОС на ЕС на четириетажната жилищна сграда с идентификатор ....., с административен адрес [населено място], м.“Асаница“, [улица], проведено на 22.1.2016 г е взето решение за събиране на парична вноска от всеки собственик в размер на 1300 евро за управление и поддържане на общите части на етажната собственост и фонд “Резервен“, която вноска е дължима до 22.2.2016 г.Въз основа на този протокол Етажната собственост е подала до Окръжен съд-Бургас молба - формуляр А-приложение към Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г за издаване на европейска заповед за плащане на сумата 1300 евро от „Д. Д. Е. ООД, представлявано от управителя Д. Д. гражданин на Ирландия-собственик в етажната собственост.
С определение № 6741/23.12.2016 г по гр. дело № 291/16 г на Окръжен съд-Благоевград е прието, че претендираните вземания попадат в обхвата на чл.2 от Регламента ; молбата съдържа всички необходими реквизити и е разпоредено да бъде издадена европейска заповед за плащане против „Д. Д. Е. -Ирландия.
С разпореждане № 5904/23.11.2017 г по гр. дело № 291/16 г ОС-Благоевград е прието, че европейската заповед за плащане е редовно връчена на длъжника „Д. Д. Е. на 3.2.17 г, изтекъл е срокът за подаване на възражение, поради което същата е обявена за подлежаща на изпълнение.
В настоящото производство е оспорено разпореждане № 5904/23.11.2017 г по гр. дело № 291/16 г ОС-Благоевград, с което европейската заповед за плащане е обявена за подлежаща на изпълнение, с доводи, че същата не е била редовно връчена на Д. Д. Освен това не са налице предпоставките за издаването й, тъй като такава се издава само при безспорност на вземането.Твърди се, че постъпилото възражение е в срок и следователно заповедта да бъде обезсилена.
С обжалваното определение САС е приел, че, производството е по чл.626а ГПК. и чл.627 ал.2 ГПК.Разпоредбите предвиждат възможност за преглед на европейската заповед за плащане и за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане.Тъй като жалбоподателят Дойл е твърдял, че не е получил покана за доброволно изпълнение, следва да се приеме, че жалбата, квалифицирана като основана на чл.627 ГПК е подадена в срок.Прието е, че е разгърнато двустранно производство, в което молителят не е представил доказателства за образуван въз основа на разпореждането изпълнителен процес, в рамките на който да бъде връчена покана за доброволно изпълнение.Заключението по допуснатата съдебно-графологична експертиза е установило, че положеният подпис е автентичен и принадлежи на лицето Д. Д. При подвеждане на твърденията към основанията по чл.20 от Регламента, САС е приел, че прегледът по смисъла на чл.626а ГПК се основава на изявлението за неавтентичен подпис върху уведомлението за издаване на европейска заповед за плащане попада в хипотезата „връчването е в срок, непозволяващ на длъжника да организира защитата си“.Изводът на експертизата за автентичност на положения подпис изключва предпоставките за обезсилване на разпореждането за изпълнение и на самата европейска заповед за плащане.Следователно не е налице основанието за преглед, тъй като длъжникът е бил редовно уведомен и е бил в състояние да организира защитата си.
Съдът е приел така също, че твърдението за наличие на правен спор спрямо същото вземане е атака срещу определението за издаване на европейска заповед за плащане-чл.626а ГПК.Срокът за обжалване започва да тече от момента на узнаване на заповедта.Уведомяването на платеца е извършено на 3.2.17 г, следователно подадената на 15.4.2019 г жалба е просрочена, поради което е недопустима и е оставена от съда без разглеждане.Съдът с цел да се изключи предубеденост е разгледал и основателността на жалбата, в случай, че би могло да се приеме, че е допустима.Приел е, че съгласно т.9 от Преамбюла на Регламента неговата цел е да се опростят, ускорят и намалят разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни вземания.Твърдението за наличие на правен спор относно същото вземане съответства на хипотезата на чл.20 ал.2 от Регламента-т. е.заповедта не е издадена в съответствие с изискванията на Регламента.Прието е, че дори жалбата да се приеме за допустима, същата е неоснователна, тъй като определението за издаването й е от 23.12.2016 г, а производството по чл.40 ал.1 ЗУЕС е заведено две години по късно - на 6.2.2018 г, следователно към момента на постановяване на определението не е имало висящ правен спор и не се установява противоречие с целите на Регламента.В крайна сметка съдът е приел, че обжалваното разпореждане № 5904/23.11.2017 г по гр. дело № 291/16 г по описа на Окръжен съд-Благоевград следва да бъде потвърдено, тъй като жалбата е просрочена, а искането за преглед на определение № 6741/23.12.16 г, постановено по делото следва да се остави без разглеждане.
1/ По частна жалба вх.№ 72672/17.8.2020 г, подадена срещу определение № 11734/22.7.20 г по ч. гр. дело № 1269/21 г в частта, с която е оставена без разглеждане молба вх.№ 1397/15.4.2019 г по описа на ОС-Благоевград, имаща естеството на жалба, основана на разпоредбата на чл.626а ГПК срещу определение № 6741/23.12.16 г на ОС-Благоевград.
В Г. Д. и осма на ГПК, озаглавена изпълнение въз основа на Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане-чл.625-чл.627 ГПК са регламентирани процесуални правила относно издаването и изпълнението въз основа на европейска заповед.Съгласно разпоредбата на чл.626а ответникът може в изключителни случаи да подаде молба за преглед на европейската заповед за плащане, при условията и по реда на чл.20 от Регламента.Тази молба се подава в 30 дневен срок, който започва да тече от деня, в който ответникът се е запознал със съдържанието на заповедта.Законосъобразни са изводите на съда, че искането за преглед е просрочено.Заповедта е редовно връчена на Д. Д. видно от заключение3то на допуснатата съдебно-графологична експертиза на 3.02.17 г, а жалбата е подадена на 15.4.19 г, т. е. извън срока по чл.626а ал.2 ГПК, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане.В тази част определението на САС е правилно и законосъобразно е следва да бъде потвърдено.
2/ По частна касационна жалба вх.№ 72672/17.8.20 г, подадена на основание чл.274 ал.3 ГПК срещу определението на САС, с което е потвърдено разпореждане № 5904/23.11.2017 по гр. дело № 291/16 по описа на Окръжен съд-Благоевград и е оставена без уважение молба вх.№ 1397/15.4.2019 г по описа на ОС-Благоевград, имаща естеството на жалба, основана на разпоредбата на чл.627 ал.2 ГПК.
С обжалваното въззивно определение е прието, че съгласно чл.627 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.Разпореждането се обжалва по реда на чл.623 ал.6 ГПК.Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчване на разпореждането, а за ответника-от връчване на поканата за доброволно изпълнение.Прието е, че жалбата е в срок, доколкото липсва връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение.Следователно жалбата е допустима.Приета е за неоснователна, тъй като липсва образувано изпълнително производство и съответно не е пристъпено към изпълнение по чл.627 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът не е формулиран материално правен или процесуалноправен въпрос, който да се свързан с мотивите на обжалваното определение, да ги е предпоставил или обусловил. Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, трябва да се включва в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Същият следва да е от значение за крайния изход на делото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, защото същинската касационна проверка за процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след допускане касационната жалба до разглеждане по същество.
В случая поставените от касатора въпроси относнопредставителството на етажната собственост, правната квалификация на исканията му и пр. са неотносими към обусловилите изхода на спора решаващи мотиви на въззивния съд.
Съгласно горецитираната задължителна практика липсата на общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните от касатора допълнителни селективни основания.
Недоказано е и специалното самостоятелно основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК.
Квалифицирана форма на неправилността, очевидната неправилност е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания въззивен съдебен акт, който може да бъде констатиран от състава на касационната инстанция без реална необходимост от извършване на присъщия за касационната инстанция същински касационен контрол - анализ или съпоставяне на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост. 3атова и според формираната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК очевидно неправилен ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл(contra legem), приложена е несъществуваща или отменена правна норма(extra legem), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, каквато е и сочената от касатора хипотеза, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следователно постановеното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 2933, 75 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11734/22.7.2020 г по гр. дело № 3274/2019 г на САС, ГО, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 1397/15.4.2019 г по описа на Окръжен съд-Благоевград, имаща естеството на жалба, основана на разпоредбата на чл.626а ГПК срещу определение № 6741/23.12.2016 г и същото е потвърдено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11734/22.7.20 г на САС, ГО, 2 състав по гр. дело № 3274/19 г, с което е потвърдено разпореждане № 5904/23.11.2017 по гр. дело № 291/16 по описа на Окръжен съд-Благоевград и е оставена без уважение молба вх.№ 1397/15.4.2019 г по описа на ОС-Благоевград, имаща естеството на жалба, основана на разпоредбата на чл.627 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „Д. Д. Е. ООД, представлявано от управителя Д. Д. гражданин на Ирландия да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор ...., [населено място], чрез процесуалния представител адв.В. Д. и на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 2933, 75 лв.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :1.
2.