О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2486

гр. София,06.08.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№772 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №669 от 19.11.2024г. по т. д.№765/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №92 от 06.08.2024г. по т. д.№227/2023г. на Софийски окръжен съд и вместо това е признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ вр. чл.56 от ПИКЕЕ, че [община] дължи на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД сумата в размер на 29 658,36 лв., представляваща главница по фактура №[ЕГН] от 31.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на иницииране на заповедното производство в съда – 25.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 1 120,56 лв., представляваща лихва върху посочената главница за периода от 19.04.2023г. до 11.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по ч. гр. д.№929/2023г. по описа на РС - Е. П.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил твърденията на допуснатия му свидетел, че захранващият кабел е бил сменен с такъв с по-голямо сечение непосредствено преди проверката. Твърди, че изрично е оспорил процесния констативен протокол, тъй като не отговаря на

действителното фактическо и правно положение. Излага аргументи, че последният е частен диспозитивен документ, който не притежава обвързваща съда и страните сила. Счита, че нормите от ЗЕ и ПИКЕЕ, на които се позовава въззивният съд относно доказателствената сила на документите, не могат да дерогират тези установени с ГПК, както и че са създадени изцяло в полза на електроразпределителните и електропреносните дружества. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Следва ли да се вземе предвид обстоятелството, че самите служители на ищеца са поставили кабел с по-голямо сечение преди да изготвят констативния протокол? 2. Какви правни способи за защита има потребителя при съставен констативен протокол? 3.Допустимо ли е и по какъв начин може да се оборват констатациите на съставен констативен протокол по чл.50 - 55 от ПИКЕЕ? 4. Следва ли гражданският съд да прилага правилата по чл.50 - 55 от ПИКЕЕ, без да обсъди тяхната законосъобразност с оглед нормите на ЗЗД и общите принципи на гражданското ни законодателство? Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [населено място], поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна, като подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил, че в обект „Ловен клуб“, [населено място], стопанисван от [община], е била направена проверка, при която е установено, че обектът е бил неправомерно присъединен към разпределителната мрежа, без да бъдат спазени правилата на Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи в сила от 04.04.2014г., приета от КЕВР, а консумираната електрическа енергия не е била измервана и заплащана. Посочил е, че за извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №2002553/20.02.2023г., въз основа на който „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е извършил преизчисление на сметката по реда на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за периода 25.08.2022г. - 20.02.2023г., отразено във фактура №[ЕГН]/31.03.2023г., която била връчена на ответника [община]. Отчел е отразеното в Констативния протокол, че неправомерното присъединяване е извършено с проводник тип AL/R със сечение 2х16 мм 2. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на Ф. С. В., съгласно които на фасадата на обекта е имало поставен електромер, който е захранвал сградата и е бил собственост на дружеството, но не се водел никакъв титуляр на тази партида, както и че от таблото към електромера имало захранващ проводник, а от електромера към сградата – изходящ проводник, който я захранвал, като кабелът бил тип AL/R със сечение 2х16 мм 2. Отчел е и свидетелските показания на П. Г. П., от които се установявало, че процесната сграда имала електромер и е била захранвана с ток с т. нар. рекордоман - две по шест квадрата, площта на сграда била около 50 кв. м., като освен четири лампи и една печка на дърва, нямало други уреди. Свидетелят е изложил още, че така нареченият френски усукан кабел 2х16 мм 2 е бил поставен три или пет дни преди проверката, а старото кметство било захранвано с рекордоман две по шест, като кабелът бил сменен, тъй като електромерите следвало да бъдат поставени на стълбовете, отвън. Решаващият съд е обсъдил и изготвената съдебно-техническа експертиза, съгласно която математически правилно е извършено преизчисляването на консумираната ел. енергия при спазването на методиката по реда на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за посочения в процесната фактура период, като преизчисляването на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени на ел. енергията. Аргументирал е, че в процесния случай е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, като съгласно действащите ПИКЕЕ отговорността е обективна, и операторът на разпределителната мрежа следва да фактурира корекционното количество ел. енергия, без значение дали е налице виновно поведение на конкретния потребител. Анализирал е понятието „ползвател“ в § 1, т.4 от ДР на ПИКЕЕ от 2019г. и „краен клиент“ в § 1, т.27 б от ДР на ЗЕ, като е приел, че [община] като собственик на процесния обект се явява краен клиент на доставената ел. енергия. Отчел е възможността за извършване на корекции, предвидена в ЗЕ и ПИКЕЕ. Въззивният съд е приел, че не е налице нарушаване на процедурата за съставяне на констативен протокол по реда на ПИКЕЕ, тъй като свидетелят П. (кметски наместник на [населено място]) е присъствал по време на извършването . Наред с това е изложил, че чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ дава възможност при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да подпишат, протоколът да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Отчел е, че на процесната проверка е присъствал независимият свидетел И. П., представител на Ф. на потребителите, а отсъствието на представител на общината по време на проверката не се явява пречка. С оглед на гореизложеното е приел, че няма нарушаване на процедурата по съставяне на констативния протокол. Изложил е мотиви, че данните в констативния протокол относно начина на захранване на процесната сграда с електроенергия се потвърждават от заключението на приетата по делото електротехническа експертиза и от показанията на разпитаните свидетели.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че първият въпрос в изложението, няма характеристиката на правен, защото не предполага тълкуване на приложимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми, а съставлява оплакване за това, че съдът не е възприел за осъществен определен факт и не е преценил неговата значимост за спора. Чрез този въпрос се въвеждат оплаквания за нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението, които биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен - чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

Останалите три въпроса имат характеристиката на правни и са свързани с предмета на спора. По отношение на тях обаче не е обоснована допълнителната предпоставка чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По въпроса относно наличието на правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС - решение №21/01.03.2017г. по гр. д. №50417/2016г. на ВКС, I г. о., решение №150/26.06.2019г. по гр. д. №4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №124/2019г. по гр. д. №2991/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. Тази съдебна практика е доразвита в решение №160/31.12.2020г. по гр. д. №1174/2020г. на ВКС, решение №216/13.01.2020г. по гр. д. №989/2020г. на ВКС, ІV г. о., решение №141/12.01.2021г. по гр. д. №4486/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №119/26.01.2021г. по гр. д. №4124/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №16/09.02.2021г. по гр. д. №1635/2020г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №83/02.04.2021г. по гр. д. №2544/2021г. на ВКС, ІІІ г. о. и много други. В същите се приема, че е налице делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, която се съдържа в закон, който я предвижда - нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във вр. чл. 98а, ал. 1, т.6 от ЗЕ , в редакцията след последното му изменение (ДВ бр.38/2018г., ДВ бр.41/2019г.). С последните законодателни изменения се възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел. енергия, при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. С оглед на тази законова делегация, след изменението на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила (ПИКЕЕ ДВ бр.35/2019г., изм.ДВ бр.57/2021г.) от КЕВР, с които съгласно чл. 1 на същите правила, се регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и начините за преизчисляване ( чл.1, т.7 от ПИКЕЕ), а по тази причина и правата и задълженията на страните (чл.1, т.5 от ПИКЕЕ от 2019г.).

Така приетата уредба в чл.55 от ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (извеждащо се от разпоредбите на чл.183, чл. 200 от ЗЗД ), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в тази насока се съдържа и в чл.51 от ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ищецът по извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя ( чл.56, ал.2 от ПИКЕЕ). Подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по - висока степен. С решение №118 от 18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г. на II т. о. на ВКС е счетено, че по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2021г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане на ПИКЕЕ е предвидено законово основание на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената енергия. Крайният снабдител не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършеното преизчисляване на сметката му. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на доставчика, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Посочената практика на ВКС напълно се споделя от настоящия състав.

Следва да се отбележи, че въпросите по т.2 и т.3 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно способите за защита на потребителя при съставен констативен протокол не се явяват обуславящи за извода на въззивния съд за основателност на предявения иск. Въззивният съд не е отрекъл възможността на ответника, като краен клиент, да оспорва констатациите в съставения по реда на ПИКЕЕ констативен протокол. В тази връзка са уважени и доказателствените му искания за назначаване на съдебно – техническа експертиза, както и за допускане на свидетел. Констативният протокол е преценяван от въззивния съд в съвкупност със събраните доказателства по делото – показанията на свидетелите, съдържащи противоречиви данни относно вида на кабелите, с които процесният обект е бил присъединен към мрежата и заключението на съдебно - техническата експертиза. Както се посочи, несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай касаторът, без да сочи конкретни доводи относно твърдението за очевидна неправилност, само се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 200 лв.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №669 от 19.11.2024г. по т. д.№765/2024г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА [община] с адрес [населено място], пл. „Родолюбие“ №1, да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.