О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2476

Гр. София, 06.08. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. ч.т. д. № 1468 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „БАЛКАМ ГРУП“ ООД, представляван от процесуалния си пълномощник – адв. В. Х. срещу определение № 877/28.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 20251000500816 по описа на САС, 13 състав, с което съдът е потвърдил определение № 323 от 23.01.2025г., постановено по т. д. № 20231100902242 на СГС, VI-18 състав, в частта, с която е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 4124 от 28.10.2024г. по т. д. № 2242/2023г. на СГС за прекратяване на производството по делото, като „Балкам груп“ ООД е осъден да заплати на „Глобал фрейм“ ООД сумата от 6 500 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва изискване в процесуалния закон / ГПК/ за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение преди извършване на процесуалните действия, като твърди, че тези правоотношения са регламентирани от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./. Сочи, че действително чл. 36, ал. 2 от ЗЗД не предвижда изрична писмена форма на договора между адвокат и клиент, но има значение за доказването на договорните отношения между АД „Й., В. и партньори“ и „Г. Ф. ООД, а същите според него не се установявали от представената фактура, която е едностранен счетоводен документ и не може да замести договора. Изтъква, че доколкото фактурата е с № 1026 от 10.04.2024 г., то тя следва да се отнася за действията, настъпили след датата на нейното съставяне – 10.04.2024г. и посоченото възнаграждение не може да се приеме, че касае действия, извършени преди тази дата. Поддържа, че действията, извършени от адв. М. след 11.04.2024 г. се изразяват в подаването на общо четири молби, от които три – от 14.05.2024 г., от 25.06.2024 г. и от 02.09.2024 г., са пряко свързани със затруднението на ответника да изложи собствените си възражения срещу иска, както и подаването на молбата за допълване на прекратителното определение. Предвид горното счита, че при преценка на основателността на претенцията за адвокатско възнаграждение, следва да се съобрази не само фактическата и правна сложност на спора, но също и съответната процесуалната дейност на пълномощника, която е изпълнена след евентуалното договаряне. Поддържа, че ответникът не само е станал причина за завеждането на делото, но и сам черпил претенции от спора, което било видно и от предявения по делото насрещен иск. Предвид горното претендира отмяна на обжалваното определение, оставяне без уважение на искането на ответника за присъждане на разноски, а при условията на евентуалност – намаляването им съразмерно на извършената дейност.

С подадената молба от 30.06.2025г. в изпълнение на указанията по разпореждането за уточняване на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Жалбоподателят поставя в изложението следните въпроси: 1. „Следва ли да е налице изрично сключен договор между адвоката и неговия доверител за процесуално представителство по делото и следва ли този договор да е сключен преди извършването на каквито и да е процесуални действия от адвоката?“; 2. „При своевременно сторено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал. 5 ГПК, следва ли съдът да съобрази единствено фактическата и правна сложност на спора, или следва да вземе предвид и извършената по делото работа от процесуалния представител – адвокат?“, като по втория въпрос поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „ГЛОБАЛ ФРЕЙМ“ ООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Х. М. по съображения, изложени в писмения отговор от 14.07.2025г. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на определението до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба от ищеца - „Балкам груп“ ООД срещу определение № 323 от 23.01.2025г. по т. д. № 20231100902242 на СГС, с което е допълнено в частта за разноските определение № 4124 от 28.10.2024г. по т. д. № 2242/2023г. по описа на СГС, и е осъден да заплати на ответника - „Глобал фрейм“ ООД, сумата от 6 500 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е възприел, че от представената фактура № 1026 от 10.04.2024г. се установява, че ответникът е договорил с адвокатско дружество възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 12 000 лева с ДДС, а с платежно нареждане от 11.04.2024г. сумата е заплатена по банков път. Отчел е, че първоинстанционният съд е уважил искането на ответника за присъждане на разноски за прекратеното производство, което е заявено за сумата от 12 000 лева, но по възражение от ищеца за прекомерност, го е намалил на сумата от 6 500 лева.

САС е приел, че в процесуалния закон няма изискване за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение преди или след извършване на процесуални действия на ангажирания по делото адвокат от ответника, поради което тези твърдения на жалбоподателя не обосновават извод за недължимост на договореното и заплатено от ответника възнаграждение, което е сторено преди прекратяване на производството по делото. САС е посочил, че в производството по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът извършва преценка на заплатеното от страната възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, но не може да преценява обема, количеството и качеството на извършените процесуални действия от адвоката на ответника. Въззивният съд е счел, че оттеглянето на исковата молба след упражняването на правото на защита от ответника срещу нея, има за правна последица прекратяване на производството пред съда и ангажиране на отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. САС е приел за неоснователно възражението, че присъденото възнаграждение от 6500 лв. е прекомерно, тъй като по делото са били предявени главен и евентуален частичен осъдителен иск за главница в размер на 150 000 лева и приетото адвокатско възнаграждение съответства както на фактическата, така и на правната сложност на предмета на делото. Въззивният съд е посочил, че са наведени множество основания за прекратяване на договорните правоотношения, обосноваващи наличието на специалния състав на неоснователното обогатяване, ангажиращи или изключващи отговорността на страните и много фактически и правни твърдения, които в своята съвкупност обосновават извод за липса на основание за допълнително намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че намаленото адвокатско възнаграждение е под ориентировъчния минимум на Наредба № 1 от 23.07.2004г. С така изложените мотиви е потвърдил определението на СГС в обжалваната му част.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или практиката на ВКС по същия правен въпрос. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Поставеният първи въпрос относно необходимостта от установяване на сключването на договор за правна защита при претенция за съдебни разноски за адвокатско възнаграждение е свързан с тезата на жалбоподателя, че такъв липсва и не следва да се съобразяват действията, извършени преди датите на документите за плащане. Въпросът е обусловил изводите на въззивния съд и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не и на допълнителните критерии, въведени от частния жалбоподател. Налице е практика на ВКС, в която се приема, че договорът за правна защита и съдействие няма форма за действителност, и няма пречка такъв договор да не бъде представен пред съда, респективно да не бъде сключен в писмена форма. Нещо повече, такъв договор може и да не бъде подписан изобщо по аргумент чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, но са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име по делото, при наличие на надлежно упълномощаване, това плащане следва да се определи като реално извършено по смисъла на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При доказване на извършени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, дори и да липсва договор за правна защита, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора, в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в опр. № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на I ТО, опр.№234/24.04.2018г. по ч. т.д.№2624/2017г., опр.№14/14.01.2021г. по ч. т.д.№2032/2020г.,1 т. о., и мн. др. Съставите на ВКС изрично са приели, че плащането с посочване на основанието за плащане и индивидуализиращите белези на конкретния спор във фактурата е индиция за съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга за процесуално представителство. С оглед горното приемайки, че установяването на извършени разноски за адвокатско възнаграждение чрез фактура и платежно нареждане е доказано и без представяне на изричен писмен договор за правна защита и съдействие, след като процесуалният представител е надлежно упълномощен, въззивният съд не е процедирал противно на практиката на ВКС, а съгласно същата. С оглед съществуващата практика не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий във връзка с този въпрос по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като освен бланкетното му твърдение, че липсвала практика, жалбоподателят не е обосновал предпоставките по същия.

Вторият поставен въпрос относно преценката, която следва да извърши съдът при възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, също се явява обуславящ и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не удовлетворява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава жалбоподателят. Съгласно задължителните разяснения в т.3 от ТР №6/2013г. по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС с определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №1908/2022г. на I т. о. на ВКС, се приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд е постановил акта си в съответствие с горепосочената практика. Той е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото, съобразил е, че възнаграждението е уговорено и платено общо по процесното дело и по насрещния иск, който е отделен в друго производство. Отчел е, че материалният интерес, по който ответникът е осъществил правна защита, е висок / 150 000 лв. по частичен иск за по-голяма сума/, поради което е намалил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от общо заплатената сума по фактурата от 26 400 лв., търсена за 12 000 лв. по делото, на сумата от 6 500 лв. Настоящият съдебен състав намира, че така определеният намален размер съответства на критериите при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и при отчитане, че размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. могат да служат само като ориентир. Предвид изложените мотиви този въпрос не удовлетворява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът не е обосновал съществуването на нито една от изяснените проявни форми на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като не е аргументирал тезата си за очевидна неправилност на въззивния акт отделно от поставените въпроси, по които вече бяха изложени съображения.

С оглед горното, съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 877/28.03.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 20251000500816 по описа на САС, 13 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/