Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция Рибарство и аквакултури (директора/ът на ИАРА) срещу решение 890/26.05.2014 г., постановено по адм. д. 1102/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед 694/27.02.2013 г. по оспорване на А. М. ЕООД.

Касаторът, в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага доводи за противоречие на съдебния акт с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. В касационната жалба се твърди, че съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи поради необсъждане на всички относими доказателства. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендират се разноски.

О. А. М. ЕООД, редовон призован за съдебно заседание не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не се претендират разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение 890/26.05.2014 г., постановено по адм. д. 1102/2013 г. състав на АС Бургас, по оспорване на А. М. ЕООД, е отменил заповед 694/27.02.2013 г. на директора на ИАРА, с която е отхвърлено заявление на дружеството за кандидатстване с вх. ЕФР-11-3/08.05.2012 г. по проект с наименование Възстановяване на съществуващи рибарници в землището на с. Р., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1 Производствени инвестиции в аквакултурата от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство 2007-2013 г., финансирана от Европейски фонд за рибарство.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят А. М. ЕООД е заявил желание за безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на проект с наименование Възстановяване на съществуващи рибарници в землището на с. Р..

С писмо, изх. 0400-1547/29.05.2012 г., на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6/03.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. "П"ЕООД е уведомен, че се отхвърля подаденото от него заявление за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ, защото не е представил документ за собственост на съществуващите рибарници. На същата дата директорът на ИАРА е издал Заповед РД-694, с която на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от Наредба 6 е отхвърлил заявлението за кандидатстване на А. М. ЕООД с мотива, че документ за собственост на съществуващите рибарници, обект на инвестицията, съгласно действащото законодателство не е представен.

За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, защото изричен констативен нотариален акт за собственост за рибарниците не е необходим. Според АС-Бургас собственикът на земята е собственик и на приращенията, каквито са процесните съоръжения, предвид нормата на чл. 92 от Закона за собствеността, респективно не е необходим отделен документ за собственост на приращенията.

Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Основният спорен въпрос по делото е следвало ли е дружеството да представи документ, респ. да докаже собственост на самите съоръжения рибарници.

Видно от текста на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 6 заявителят трябва да представи документ за учредено право на строеж върху имота за срок не по-малък от 10 години към датата на кандидатстване, както и разрешение за строеж, а съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Не е спорно по делото, че към датата на подаване на заявлението, както и към датата на изискване на допълнителни документи от страна на административния орган предназначението на земята не е било променено. Видно от нотариалните актове, представени по проектното предложение дружеството е кандидатствало с поземлени имоти с начин на трайно ползване поляна и в тях липсват данни, че на имота са разположени рибарници. Доказателства в обратната насока не са представени по делото от страна на дружеството. В отговорът по касационната жалба дори ответникът не излага доводи, че приложената по делото скица следва да бъде възприемана като документ, установяващ право на собственост.

Без правно значение е обстоятелството дали административният орган е имал възможност да се снабди с необходимите документи, които не се твърди, че са в негово разположение и особено поради изричното нормативно задължение за представянето им от заявителя. В случая по делото не е установено по категоричен начин съществуването на рибарниците, а с оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза, това обстоятелство е в тежест на доказване на лицето, което твърди, че ги притежава като приращение.

В този смисъл действително изричен констативен нотариален акт за собственост за рибарниците не е необходим, защото собственикът на земята е собственик и на приращенията, каквито биха били подобни съоръжения, предвид нормата на чл. 92 от Закона за собствеността. Но в настоящия случай именно съществуването на приращенията не се установява, а точно обратно от всички събрани доказателства по делото може да бъде обоснован извод, че недвижимия имот, притежание на "А. М."ЕООД е с предназначение "поляна". Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Според специалната разпоредба на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 3 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.

Видно от съставения протокол от ОС З. Ч. бряг, издаден във връзка с постъпило заявление за промяна на начина на трайно ползване на имот 392023 от землището на с. Р., имотът представлява горска територия и към датата на изисканата справка нови обстоятелства във връзка с имота не са настъпили. Предвид наличието на поземлен имот с начин на трайно ползване поляна разпоредбата на чл. 92 от ЗС се явява неприложима, доколкото не е установено наличието на изградени съоръжения, за чието възстановяване се кандидатства. Следователно отмененият от АС-Бургас административен акт е в съответствие с материалния закон.

Като е достигнал до противоположни правни изводи АС-Бургас е постановил неправилносъдебно решение, която следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването.

На основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК в полза на касатора и предвид липсата на възражение за прекомерност следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 15 689,24 лв. (петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 29.07.2014 г., пълномощно, банково бордеро, фактура и списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 890/26.05.2014 г., постановено по адм. д. 1102/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ

оспорването на А. М. ЕООД срещу заповед 694/27.02.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Рибарство и аквакултури. ОСЪЖДА

А. М. ЕООД с адрес на управление гр. С., ж. к. Надежда, бл. 330, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на Изпълнителна агенция Рибарство и аквакултури сумата 15 689,24 лв. (петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.