Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В. холандско дружество със седалище и адрес на управление Риетландпарк 125, 1019DT, Амстердам срещу Решение № 2796/28.04.2014 г. постановено по адм. дело № 868/2014 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ изх.№ 26-Б-6006/26.09.2013 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ /ГДО/, потвърдено с решение №2166/14.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът е осъден да заплати на Д „ОДОП“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 3127 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът неправилно е приел, че СИДДО изисква доказване на „действителен притежател“ на дохода от технически /консултантски/ услуги. Касаторът твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, която според последния е принадлежала на органа по приходите, който от своя страна не е доказал отрицателния факт, че холандското дружество не е „действителният притежател“ на дохода от източник в Р. Б.. „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В., чрез процесулания си представител твърди, че в съдебното решение неправилно е тълкуван и факта на предоставянето на услугите от негова страна. Твърди, че „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В. не е и дружество за насочване на дохода и е действителният притежател на дохода. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се отмени Становището.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Шинев, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е правилно – постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане изх.№ 26-Б-6006/26.09.2013 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърдено с решение №2166/14.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С. при ЦУ на НАП.
С искане № 26-Б-6006/29.04.2013г за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/ „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В., Холандия, като местно лице на К. Х. е претендирало ползване на данъчно облекчение за доходи от консултантски услуги в размер на 865 724,69 лв., начислени и изплатени от „БСР София“ АД, въз основа на сключен договор от 16.12.2009 г. Към искането са приложени декларация от платеца на доходите и декларация от притежателя на дохода „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В., Холандия, с която последното дружество е декларирало, че то е притежател на дохода.
Приходният орган е възложил проверка в рамките, на която е връчено ИПДПОЗЛ. След анализ на представените документи органът по приходите е издал процесното Становище относно прилагането на СИДДО между РБ и К. Х..
На 30.10.2009 г. касаторът е сключил договор за междуфирмени консултантски услуги с “BSR Europe” Ltd., израелско дружество, като част от група свързани дружества са се договорили “BSR Europe” Ltd. да продължава да предоставя консултантски услуги на местни компании, в които „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В. притежава дялове, от името на последния в качеството му на доставчик на услугата.
На 16.12.2009 г. „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В е сключил договор за управление с българско дружество „БСР София“ АД като „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В се е задължил с широк обхват от услуги, включващи управление на процесите по стартиране на проекта, изпълнение на отделни фази на проекта и строителството, с продажба, наемане, маркетинг, приключване на проекта и последващ контрол и отчитане. Видно от данните налични по преписката холандското дружество не е ангажирало доказателства за наличие на кадрови потенциал за осъществяване на договорените услуги. Посочено е, че същият е наемал подизпълнители.
От извлечението от търговския регистър на търговските палати е видно, че едноличен собственик на капитала на „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В, Холандия е “BSR Europe” Ltd., израелско дружество, а единствен член на съвета на директорите е Euryton Trust Management BV, дружество регистрирано в Холандия. Установено е още, че Г. М. - служител на “BSR Europe” Ltd., Израел, е член на съвета на директорите на българското дружество /контрагент на холандското дружество/ и в това му качество е подписал договора в резултат, на които са получени процесните доходи.
Предпоставките за прилагане на СИДДО с Холандия са регламентирани в чл. 7 СИДДО и в чл.136 ДОПК. Във връзка с тълкуване на единственото спорно понятие „действителен притежател“ на доходите, органите по приходите са се позовали на Коментара на Модела на СИДДО /Коментара/ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, който по силата на В. К. за правото на договорите /ВКПД/ се ползва като средство за тълкуване на спогодбите, сключени по този модел. Разпоредбата на чл.7 от Модела на СИДДО съдържа уредба на печалбите от стопанска дейност, какъвто е дохода претендиран от касатора като получен от него.
При така установената и подробно описана фактическа обстановка административният съд обосновано е разгледал спора като правен, свързан с изясняване на въпроса дали чуждестранното лице удовлетворява изискванията на чл.136, ал.1, т.2 ДОПК, и на разпоредбите от ратифицираната от 36 – тото НС на Р. Б. СИДДО с К. Х..
Не е било спорно, че „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В е местно лице на К. Х., което не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на РБ. Седалището на дружеството е в гр. А., К. Х., Риетландпарк 125, 1019DT.
В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви относно установените факти и доводите на страните. Правилен е извода, че понятието „действителен притежател“ на дохода не е дефинирано в СИДДО или в националното законодателство на РБ. Поради тази причина законосъобразно е позоваването на Коментара на Модела на СИДДО на ОИСР при изясняване на спорното понятие.
Вярно е, че в случая е представена декларация от чуждестранното лице, че е получател на доходи от източник в страната. Но с оглед възникналото съмнение и в съответствие с правомощието си по чл.141, ал.1 ДОПК приходните органи са извършили проверка на декларираните данни. По този начин не е нарушен принципа на обективност, правилно е разпределението на тежестта на доказване в процеса, изяснени са данните, свързани с правнорелевантните предпоставки, изискуеми за „Гибор - Б.С.Р Европа“ Б.В Холандия.
В първоинстанционното решение са описани констатираните обстоятелства, мотивирали извода, че холандското дружество не е „действителен притежател“ на дохода, а именно че Г. М. е фактическият изпълнител на консултантските услуги договорени с българското дружество - платец на дохода. Освен това, холандското дружество не разполага с назначени лица, които да осъществят договорените услуги, не е изяснена от страна на дружеството реалността на извършените услуги в резултат, на които холандското дружеството да е получило насрещната престация от платеца на дохода – българското дружество. Основна цел на данъчните спогодби е предотвратяване избягване плащането на дължими данъци и данъчните измами. След като доходите от стопанска дейност попадат в материалния обхват на СИДДО и самото определение на облагаемите доходи изисква същите да имат реален, действителен притежател, то съдът правилно е приел, че легалните определения, дадени в разпоредбите на чл.136, т.2 и чл.136а ДОПК не противоречат на международния нормативен акт и следва да намерят приложение в случая. В рамките на проверката дружеството е трябвало да докаже положителния за него факт, че е „действителен притежател“ на дохода, което то не е направило по безспорен начин.
Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице материалноправните предпоставски за прилагане на СИДДО, респективно за ползвано на процесното данъчно облекчение.
Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касацията се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждени, но поради това, че с обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3127 лева, което е за цялото производство, съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1, изр. трето ДОПК, второ такова за защита пред касационната инстанция не следва да се присъжда.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2796/28.04.2014 г. постановено по адм. дело № 868/2014 г. по описа на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П./п/ В. Ш.
С.П.