Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ”Местни данъци и такси” при община Р. против решение №7/ 23.05.2013 г., постановено по административно дело №85/2013 г. на Административен съд - Русе, в частта, с която е отменен Акт за установяване на общински публични вземания/ АУОПВ/ по данни от декларация № СУД -384 от 23.11.2012г., издаден от орган по приходите при Дирекция”МДТ” при община Р., относно определените данък превозни средства за период 2010-2012г. в размер 306,90 лв.- главница и 40,81 лв.- лихва, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът – И. Г. К., не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Административен съд Русе е отменил Акт за установяване на общински публични вземания, издаден от орган по приходите при Дирекция ”МДТ” при община Р., в частта относно определените данък превозни средства за период 2010-2012г. в размер 306,90 лв .- главница и 40,81 лв.- лихва. За да отмени АУОВП в цитираната по-горе част, съдът е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл.58, ал.4 ЗМДТ за недължимост на данък превозни средства, а именно налице е прекратена регистрация на автомобила. Съдът е приел, че в случая е без значение дали регистрацията е прекратена служебно или по искане на собственика на автомобила, тъй като законодателят не изисква установяване на обстоятелството по чия инициатива е прекратена регистрацията.
Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.52 т.1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б.. А по силата на чл.53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл.58, ал.4 ЗМДТ, в редакцията си в сила от 01.01.2010г., предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се освободи превозно средство, излязло от употреба, от заплащане на данък превозни средства, то за същото следва да са налице две кумулативни предпоставки – прекратена регистрация и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване, ако за излязлото от употреба ПС в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване.
В конкретния случай е установено наличието на първата предпоставка – прекратена регистрация на автомобила. Правилен е извода на съда, че в случая е без значение дали регистрацията е прекратена служебно или по искане на собственика.
По делото обаче са останали неизяснени обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване. На първо място не е установено дали процесното превозно средство е излязло от употреба. Доколкото обаче по делото няма данни регистрацията да му е подновена до настоящия момент, то би могло да се приеме, че същото е излязло от употреба. На второ място не е изяснено дали автомобилът е предаден за разкомплектуване и представено ли е удостоверение за разкомплектуването му пред надлежния орган. Т.е не е установено дали е била налице и втората предпоставка на чл.58, ал.4 ЗМДТ за освобождаване от данък превозни средства.
В тежест на ответника по касационната жалба, е било да установи наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал.4 ЗМДТ за недължимост на ДПС.
В случая съдът въобще не е обсъдил липсата или наличието на втората задължителна предпоставка, обуславяща приложението на чл.58, ал.4 ЗМДТ.
Нещо повече съдът не е дал конкретни указания на жалбоподателя, че за определени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото не сочи доказателства. Горното следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл.171, ал.4 от АПК, вменяваща задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, съдът не е дал никакви указания на ответника по касационната жалба/ жалбоподател в първоинстанционното производство/ за установяване на втората задължителна предпоставка, обуславяща приложението на чл.58, ал.4 ЗМДТ. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти жалбоподателят не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл.171, ал.4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка.Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали автомобилът е бил разкомплектуван и дали е представено удостоверние за разкомплектуването му пред надлежния орган. Съдът е отменил АУОПВ в частта относно ДПЗ за периода 2010-1012г. , без да изложи съображения относно липсата или наличието на втората предпоставка на чл.58, ал.4 ЗМДТ. Не е указал на жалбоподателя, да представи доказателства за наличието на втората предпоставка по чл.58, ал.3 ЗМДТ - наличието на представено удостоверение за разкомплектуване на автомобила.
Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл.171, ал.4 от АПК , като укаже на жалбоподателя в първоинстанционното производство - И. Г. К., да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за изпълнението на втората предпоставка – представено удостоверние за разкомплектуване на автомобила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение №7/ 23.05.2013 г., постановено по административно дело №85/2013 г. на Административен съд - Русе, в частта, с която е отменен Акт за установяване на общински публични вземания по данни от декларация № СУД - 384 от 23.11.2012г., издаден от орган по приходите при Дирекция”МДТ” при община Р., относно определените данък превозни средства за период 2010-2012г. в размер 306,90 лв.- главница и 40,81 лв.- лихва.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. Д.М.