Производството е по реда на чл. 208 – 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /"ОДОП"/ – В. Т. при ЦУ на НАП и от Б. Д. Б., против решение № 462/25.11.2014 г. на Административен съд – гр. В. Т., постановено по адм. д. № 1037 по описа за 2013 г. на този съд.

Дирекция "ОДОП" гр. В. Т. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ № 151300684/05.07.2013 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-151300684/15.07.2013г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т. и потвърден с Решение № 437/30.09.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП” – В. Т. при ЦУ на НАП, в която в резултат на определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК данъчни основи, са установени задължения за довнасяне общо в размер на 19 697.48 лв., в това число по КСО и ЗЗО, за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010г. включително - вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 6 414.64лв. и лихви в размер на 4 250,06 лв., вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице общо в размер на 2 483,60лв. и лихви в размер на 1 550,68лв., вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 3 747,12 лв. и лихви в размер на 1 251,38 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че изводите на съда не са съобразени с нормите на ДОПК. Също така касаторът не възприема мотивите на съда за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а...