Производството е по реда на чл. 208 -228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена от процесуалния му представител срещу решение № 3187 от 13.05.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 363/2013 г., с което е отменена негова заповед, с която е отказано одобряване на финансиране по проект, като делото му е върнато като преписка при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения за неправилното тълкуване на чл. 17 от Наредба № 24 от 29 юли 2008 г., като се твърди, че съдът неправилно е приел, че не се изисква учредяване на право на строеж в полза на кандидата за финансиране. Освен това касаторът прави извод, че след като имотът е публична общинска собственост върху него не може да се учреди право на строеж в полза на читалището, което е и кандидат за финансиране. По изложените съображения касаторът моли, решението на съда да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което заповедта за отказ от финансиране да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – председателят на читалищното настоятелство на Народно читалище „Д. А. - 1932”, чрез адвокат-пълномощника си е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. В него са направени твърдения противни на тези в касационната жалба. Моли, тя да не се уважава и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, без да представя доказателства.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Прокурорът счита, че за извършването на дейностите, описани в проекта – реконструкция и основен ремонт на сградата на читалището, която е собственост на общината, не се изисква учредяване на право на строеж, защото в проекта не е предвидено разширяване, надстрояване на заварената сграда. Освен това споделя извода на съда, че въведеното изискване в Наредба № 24/2008 г. да има разрешение за строеж не означава, че трябва да има и учредено право на строеж – т. е. да има нов строеж. Намира, че съдът правилно е приложил специалния закон ЗУТ във връзка със ЗС. Прокурорът предлага касационната жалба да се остави без уважение.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че председателят на читалищното настоятелство „Д. А.- 1932”, на Народно читалище „Д. А.-1932”, с. В. Л., община О., Старозагорска област е обжалвал заповед № 03-РД/3134 от 19.11.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 24 от 29 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Обновяване и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013”, наричана само „Наредба № 24 от 29.07.2008 г.”, е отказал да финансира заявлението за подпомагане на кандидата Народно читалище „Д. А.-1932”, с. В. Л. със стойност на проекта в размер 399 156, 70 лв. Административният съд София-град, който е сезиран с жалбата е обсъдил приетите писмени доказателства, като е приел, че спорът е правен и касае приложението на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. От изложеното в обжалваната заповед не е било посочено точно за кое от всичките описани дейности по реконструкцията на читалището, описани в проекта, се е изисквало предоставяне на учредено право на строеж, поради което е направил извод, че заповедта е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и я е отменил, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

От данните по делото безспорно е установено, че сградата на читалището е публична общинска собственост и е построена през 1960 г. С договор от 20.06.2012 г. община О. е учредила на Народното читалище „Д. А.-1932” безвъзмездно право на ползване. На община О., като собственик на сградата на читалището и на читалищното настоятелство на Народното читалище „Д. А.-1932”, като възложител е дадено разрешение за строеж № 26 от 24.04.2012 г. да се извърши строителство на обект: „Реконструкция и ремонт на съществуваща сграда на народното читалище и благоустрояване на прилежащото й пространство”. Разрешението е издадено на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и 5 и чл. 152, ал. 1 ЗУТ.

В чл. 148, ал. 5 ЗУТ е посочено, че разрешението за строеж се издава на възложителя, когато той е лице, което има право да строи в чужд имот.

Съгласно чл. 17 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г., проектите се изпълняват на имоти-собственост на кандидата, или в случай на проекти, изпълнявани на имот, който не е собствен, кандидатът представя: 1. документ за ползване върху имота за срок не по-малък от шест години от датата на подаване на заявлението за подпомагане в случай на кандидатстване за разходи за закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения и/или обновяване на сгради и/или помещения, за които не се изисква разрешение за строеж в съответствие със ЗУТ; т. 2. Документ за учредено право на строеж върху имота за срок не по-малък от шест години от датата на подаване на заявлението за подпомагане в случай на кандидатстване за строително-монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж в съответствие със ЗУТ.

От проекта на читалищното настоятелство се установява, че той попада в хипотезата на т. 2.

Така въведеното изискване в посочената т. 2 на чл. 17 е в противоречие с чл. 63 ЗС, защото след като сградата е построена не може да се учреди отново за същата сграда право на строеж. Сградата е построена през 1960 г. и за извършването на реконструкция и основен ремонт на същата не е необходимо отново да се учредява право на строеж, каквото изискване е въведено с наредбата.

Неоснователен е и направеният правен извод в обжалваният отказ на изпълнителният директор, а именно, че върху имоти публична общинска собственост не могат да се учредяват ограничени вещни права. Според чл. 7, ал. 2 ЗОС имоти-публична общинска собственост могат да се обременяват с ограничени вещни права в случаите, определи със закон. С § 4 ПЗР на Закона за народните читалища е предвидена възможност на народните читалища по реда на ЗОС безвъзмездно да се отстъпва правото на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Правото на ползване се погасява с прекратяването на читалището. По делото е представено доказателство за такова учредено безвъзмездно право на ползване.

По делото е представено и разрешение за строеж дадено както на собственика на сградата – общинския съвет, а така също и на възложителя, който е читалищното настоятелство. Касае се за индивидуален административен акт, който е влязъл в законна сила и преценката за законосъобразността му не е предоставена на изпълнителния директор на ДФЗ, а той е длъжен да се съобрази с него и да зачете правата предоставени с него относно извършването на строителните дейности, описани в самото разрешение.

В този смисъл са правилни изводите на административния съд относно това, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, защото отказа е направен въз основа на текст от наредба, която противоречи на закон.

По изложените съображения решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Направеното искане от касатора за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение.

Не следва да се уважава и искането на процесуалния представител на ответната страна по касация, защото се присъждат разноски, за които е доказано че са направени, а в конкретния случай доказателства не са представени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 3187 от 13.05.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 363/2013 г.

ОСТАВЯ без уважение искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за присъждане на разноски.

ОСТАВЯ без уважение искането на председателя на читалищното настоятелство на Народно читалище „Д. А.-1932”, с. В. Л., община О., Старозагорска област за присъждане на направените разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ Т. Х.

Н.Д.