Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Г. Ц., жив. в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение №3435/21.05.2014 г. по адм. дело № 5185/2013 г. на Административен съд - София -град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 4855/01.04.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е направил неправилна преценка относно налагане на дисциплинарното наказания в преклузивния по реда на ЗМВР срок, неправилни са констатациите на съда за нарушаване на норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, иска отмяна на съдебния акт и претендира разноски.

Ответникът по касационна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел за установено, че обжалваната заповед, с която на основание чл.229, ал.1-4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР - отм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г./

, 228, т.3 от ЗМВР, чл.224, ал.2, т. 1 и т.4 от ЗМВР вр. т.17, б."в" от раздел първи на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР вр. чл.230, ал.2, т.4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014...