Образувано е по касационна жалба на М. П. С. против Решение № 35/ 27.05.2013г., постановено по адм. дело № 22/2013 г, на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-СЦР-146 /20.11.2012 г. на Началника на РДНСК Северен централен район. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като се иска отмяната му.

Ответната страна по касационната жалба - Началника на РДНСК Северен централен район, намира обжалваното с касационната жалба решение за правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт е процесуално е допустима. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: П. А.ивен съд – Габрово е приел, че Заповед № ДК-02-СЦР-146 /20.11.2012 г. на Началника на РДНСК Северен централен район е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-229/02.07.2012г, издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК-София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 – издаден е: Констативен акт № 16/08.10.2012г. /както и Констативен протокол от 24.10.2012г. - неразделна част от КА № 16/, в който е обективирано и онагледено фактическото положение.

Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект - „Пристройка към съществуваща жилищна сграда” е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория – съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, разположен в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 14218.518.137 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Г., с административен адрес гр. Г., ул. „Т. И.” № 33, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същият е извършен от касационния жалбоподател без необходимите строителни книжа - в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ и че същото не е било обсъдено от първоинстанционния съд, като в тази насока Административен съд – Габрово е изложил мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Безспорно по делото е установено, че незаконният строеж е изграден през месец март 2012г. и респективно не попада в хипотезата на § 16 ПР на ЗУТ, както и липсват правни възможности за узаконяването му предвид разпоредбите на § 184 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 и ал. 2 П. З. З..

Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател, че процесния административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК.

С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/27.05.2013г., постановено по адм. дело № 22/2013 г, на Административен съд – Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ Л. М. Д.Р.