Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Я. В. против решение № 56 от 19.06.2014 г., постановено по адм. д. № 73/2014 г. по описа на Административен съд гр. Я.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост– отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – полицейски орган при Районно управление „Полиция” гр. Я., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 8/18.01.2014 г. на полицейски орган при Районно управление „Полиция” гр. Я., с която на основание чл. 63, ал.1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. Л. Я. В. е задържан за срок от 24 часа.

За да постанови този резултат Административен съд гр. Я. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , тъй като по делото се установило, че спрямо жалбоподателя към момента на задържането му са били налице данни за извършено престъпление. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т.1 от ЗМВР отм. , е незаконосъобразен и необоснован. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , а като основание за постановяването й е посочен чл. 330, ал. 1 от НК и образувано ДП № 39/2014 г. Задържането е извършено в 11.00 ч., а Василев е освободен в 19.50 ч. От събраните по делото доказателства е установено, че на 17.01.2014 г. около полунощ е запален автомобила на Е. С. П., която е съдружник с бащата на Л. В., като със съдружника й са в лоши отношения. След като Петкова е била уведомена за палежа на автомобила й същата видяла, че жилището на Василев свети и телевизора работи. Тези данни са дали основания на полицейския орган да предположи, че Л. В. има съпричастност към извършеното престъпление. Посочените факти се установяват от протокола за разпит на Е. П. и показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото не са налице доказателства Василев да е разпитван по време на задържането му или да са извършвани други процесуално-следствени действия. От така установената фактическа обстановка следва, че спрямо жалбоподателя не е била налице хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. за издаване на заповед за задържането му за срок от 24 часа. Съгласно цитираната норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК от страна на Василев. Фактът, че пострадалата Петкова е посочила, че жилището на Василеви около полунощ на 17 срещу 18.01.2014 г. е светело и телевизора е работел, не обосновава каквито и да било данни за извършено престъпление от Л. В.. Не е налице обосновано предположение сочещо, че Василев е съпричастен към извършеното престъпление. В своята практикът Европейският съд по правата на човека е прел, че за да е налице обосновано подозрение следва да са налице факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че дадено лице може да е извършило престъпление, като подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление. Посочените обстоятелства в случая не са налице. Следователно спрямо Л. В. не са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , поради което оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция на МВР гр. Я. да заплати на Л. Я. В. сумата 700 лв., представляваща изплатени адвокатски възнаграждения. Сумата от 300 лв., представляваща уговорено адвокатско възнаграждение за защита по адм. д. № 8/2014 г. по описа на Административен съд гр. Я. не следва да се присъжда, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е отбелязано същата да е заплатена, т. е. такива разноски не са направени.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 56 от 19.06.2014 г., постановено по адм. д. № 73/2014 г. по описа на Административен съд гр. Я. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 8/18.01.2014 г. на полицейски орган при Районно управление „Полиция” гр. Я..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Я. да заплати на Л. Я. В. сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляващи направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.