Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК .

Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП против Решение № 4107 от 20.06.2014 г.

на Административен съд София град по адм. д. № 10492 по описа за 2013 г., с което се изменя по жалба на С. И. Б. Ревизионен акт № 101103229 от 29.08.2011г., издаден от инспектор по приходите" в ТД на НАП гр. С., частично потвърден с решение № 404/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) София при ЦУ на НАП, като се намаля размера на данъчни задължения за ДДС за внасяне, ведно със съответните лихви, за данъчни периоди м.10.2006г., м.12.2006г., от м.01.2007г. до м.08.2007г. и м. 12.2007г. и се отхвърля жалбата на С. И. Б. срещу РА в останалата част.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК

. Според касатора съдът неправилно е кредитирал заключението по назначената съдебно техническа експертиза, вместо това, изготвено в хода на ревизионното производство за определяне данъчната основа на спорните доставки. Отделно от това се твърди, че част от имотите на ответника са придобити преди сключване на гражданския му брак, поради което доходите от продажбата им не са семейна имуществена общност и неправилно съдът ги е разделил между ревизираното лице и неговата съпруга. Претендира се отмяна на решението в частта, в която е изменен РА и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С. И. Б. , чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Претендира и разноски за...