Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Боник” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С. срещу решение № 3591/28.05.2014 г., постановено по адм. д. № 7282/2013 г. по описа на АС София -град /АССГ/, с което е обявен за нищожен акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № 1204911/17.10.2012 г. на орган на приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП .

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се уважи подадената жалба против процесното АПВ и преписката се върне с указания за възстановяване на претендираната сума.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция"ОДОП" гр. С., оспорва основателността на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПКи е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С АПВ № 1204911/17.10.2012 г. на орган на приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е отказано на "Боник" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С. възстановяване на ДДС в размер на 445 353, 60 лв. Актът е издаден по искане /ИПВ/ вх. № 2553-00-2767 от 17.09.2012 г.

От фактическа страна безспорно е било установено следното:

„Боник” ЕООД – в несъстоятелност е подало Искане за прихващане или възстановяване, вх. №...