Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. Ж. Н., с адрес гр. Б., срещу решение № 1176 от 03.06.2013 г. по адм. д. № 38/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу

акт за установяване на дължимо публично вземане (АУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ 008999/22.11.2012г., потвърден с решение № 94 – 00 – 32207/1/15.12.2012г. на Директора на Дирекция “МПДТР” при О. Б. .

Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна не е взела становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадана в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че

от представените писмени доказателства – пътни листи и протоколи, които не са оспорени, е установено предоставянето на трите вида услуги, имотът на задълженото лице се намира в район, в който видно от заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за 2010 г. и 2011г. кметът на общината е организирал извършване на съответната услуга и тя е реално предоставена от общината.

Относно такса “депо”, за обезвреждане на битови отпадъци е приел, че на територията на община Б. е налице депо – в землището на с. Б. и е без значение обстоятелството, дали имотът е генерирал отпадъци, след като е от категорията на тези, за които се дължи данък, по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗМДТ, вр. чл.64 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл.71, т.3 ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Установено е, че имотът попада в категорията по т. 7.2.3...