Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр с чл. 38, ал. 1 от ЗДС е образувано по жалба на Н. И. Н., Д. Н. Н. и Ц. Н. Н. , като наследници на Н. Д. Н., и С. Д. Б.

, чрез адв. В. Г., срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Р. Б. от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път ІІ-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян”, участък от км 14+860 до км 24+819” на територията на област П., в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 23015, с обща площ 2,999 дка, от които отчуждени 2,983 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40004, община Р., област П.. Направено е искане за присъждане на разноски.

В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с §1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40004, община Р., област П..

Ответникът по делото - Министерски съвет на РБ, представляван от юрк.. Т., счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

Заинтересованите страни – министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. №...