Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Ж. Р. Р. от гр. Б. против решение № 1016 от 08.05.2013 г. по адм. д. № 2370 от 2012 г. на Административен съд - Бургас, като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, постановено в противоречие със събраните доказателства. Направено е искане за присъждане на разноските и за двете инстанции.

Ответната страна – К. Р. Р., не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна - Областен управител на област Б., чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на Ж. Р. Р. срещу заповед № РД 20 - 6/26.09.2012 г. на областния управител на Бургаска област, с която й е отказано изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че за наследодателя й Р. Р. (и семейството му) липсват доказателства за постановяване на репресивна мярка „изселване по административен ред”, както и за реалното й изтърпяване. Този факт се доказва и от материалите по делото, от които е видно, че поради липсата на доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията, и съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, областният управител служебно е искал произнасяне на Централната комисия, която е отговорила, че претендираната репресия спрямо наследодателя на касационната жалбоподателка не се доказва.

Така постановеното решение е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка,

при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и обоснованост. Изяснени са всички обстоятелства и факти от значение по делото, обсъдени са подробно и доводите на жалбоподателката.

Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за издаването му и при условията на обвързана компетентност. Това е така и с оглед нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, съгласно която Областния управител и НОИ служебно изискват произнасяне от централната комисия относно вида, характера или продължителността на репресията когато липсват писмени доказателства относно нея. Видно от приложения по делото протокол от заседание на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ искането на Ж. Р. Р. е отхвърлено като недоказано, поради това, че липсват доказателства за постановяване на репресивна мярка „изселване по административен ред”, поради което Р. К. Р. не е правоимащо лице по смисъла на закона, от където следва, че и неговите наследници, каквато е касационната жалбоподателка, не попадат в категорията лица имащи право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 2 от закона, като е поискал произнасяне на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, решението на помощния административен орган – Централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене, е окончателно и обвързва както административния орган, отправил искането, така и съда. Това решение на комисията представлява акт, установяващ факт с правно значение за лицата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, поради което този орган е предвиден в закона с оглед събиране и анализ на доказателства относно обстоятелствата по чл. 1, 2 и 3 от ЗПГРРЛ. По своя характер решението на Централната комисия е акт на помощен орган, който има обвързваща сила и е част от процедурата по издаване на заповедта на областния управител по чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ.

Като се е съобразил с решението на Централната комисия областният управител на област Б. е издал законосъобразна заповед, поради което правилно административният съд с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Ж. Р. Р..

С оглед изхода на спора на касационната жалбоподателка разноски не се дължат.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1016 от 08.05.2013 г. по адм. д. № 2370 от 2012 г. на Административния съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. С. И.В.