Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на М. С. срещу Решение № 256 от 20.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1042/2013г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е прогласена нищожността и е отменено издаденото от него решение за промяна на тарифен номер №Т 47/0028/23.09.2013 г. и преписките са изпратени на компетентните органи.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил приложимите разпоредби на ЗАДС, Закона за митниците и Регламент № 2913/1992год. на Съвета, както и релевантното обстоятелство, че несъответствието в процесното ЕАД е установено при неговата първоначална проверка. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който депозираната жалба бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – „ТЕЦ Свилоза“ АД, гр. С.. чрез процесуален представител юрк.. Т., изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. Т. е законосъобразността на Решение за промяна на тарифен номер № Т 47/0028/23.09.2013 г. на Началника на М. С., потвърдено по административен ред с решение № 546/30.10.2013 г. на директора на А. М., с което не е приет декларирания в кл.33 на ЕАД №13BG004300H0007767/26062013 код по ТАРИК 2701 19 00 00 на стока каменни енергийни въглища от 1 076 103 кг. и са установени като дължими допълнително акциз в размер от 27 245, 13 лв. и ДДС от 5 449, 03 лв.

За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С ММ № BG004300/604/12.06.213 „ТЕЦ СВИЛОЗА” АД е манифестирало 1 076 103 кг. насипни каменни енергийни въглища от шлеп АМ-1 с коносомент 674/07.06.2013г., с произход от Украйна. С нареждане № 74/12.06.2013 е започнало разтоварването на въглищата във временен склад, като на 13.06.2013г. са взети проби с протокол рег. № 4415-0224/13.06.2013г. и са изпратени за анализ в ЦМЛ София. Съобразно митническата лабораторна експертиза и становището на Централната митническа лаборатория стоката представлява каменни въглища на прах и отговаря на определението за „антрацит” по смисъла на забележка 1 към подпозициите на Глава 27 от Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС. С писмо, изх. № 4415/0224/18.09.2013г. Заместник-началникът на М. С. е изискал от „ТЕЦ Свилоза“ АД доказателства за какви цели е използвана стоката, в изпълнение на което дружеството е представило качествените показатели на процесния продукт, пояснило е разликата между марките въглища „Т4 и „А” (антрацит) съгласно действащите стандарти на Русия и Украйна и е декларирало, че продуктът е използван за производство на електроенергия. Възприемайки тарифно класиране в код по КН 2701 11 00, на 23.09.2013г. и. д. началник на М. С. е издал процесното решение, с което е определил като дължима разлика по публични държавни вземания, описани по-горе.

При тези релевантни факти и обстоятелства, съдът е приел, че оспореното решение инкорпорира в себе си три властнически изявления – за претарифирането на въглищата в код по ТАРИК 27 01 11 00 00, за установяване на размера на действително дължим акциз на така претарифираната стока и за определянето на дължим ДДС върху определена от митническия орган данъчна основа по реда на чл.26, ал.3 от ЗДДС.

Относно частта, с която е определен размерът на допълнително дължимия акциз решаващият състав е счел, че решението е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с разпоредбите на чл.102 и чл.104 от ЗАДС, препращащи към реда по ДОПК при установяване на акцизни задължения.

Спрямо частта, с която е променен декларирания тарифен код на стоката в процесното ЕАД съдът е приел, че решението е законосъобразно. В тази му част първоинстанционният съдъбен акт не е обжалван и понастоящем е влязъл в сила.

Досежно частта, с която е определен дължим ДДС, решаващият състав е счел, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това заключение е мотивирано с приложимостта на процесуалния ред за последващ контрол по чл.84а, б, в, к, и л от ЗМ и липсата на издадена заповед за възлагане на проверката и на предоставени на дружеството процесуални гаранции за истинност на констатациите на проверяващите. Допълнителен довод е изведен от нормата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗДДС, предвиждаща, че акцизът е елемент от данъчната основа, а в случая неговият размер не е установен с действителен и стабилен административен акт.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата му за специфичен контекст на процедурата при внос на акзицни стоки. Както предвиденото в ЗАДС основание на задължението за акциз, така и моментът на възникването му не обуславят приложимостта на друг процесуален ред за установяване на задължения за акциз, различен от този по чл. 104, ал.1 от ЗАДС. Същият сочи, че за проверките и ревизиите на данъчнозадължени лица, извършващи дейности с акцизни стоки се прилага ДОПК, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници" имат компетентност по смисъла на чл. 7 от ДОПК на територията на страната. Разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗАДС предвижда, че за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор, но не са овластени с материалната компетентност да възлагат ревизии, нито да издават актове за установяване на задължения по декларация. По аргумент от чл.118, ал.2 от ДОПК вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС началниците на митническите учреждения са компетентни единствено да определят персонално митническия орган по чл.104, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.7, ал.1 от ДОПК, който може да възлага ревизионното производство. Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.144, ал.1 и ал.2 от ДОПК вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС началниците на митническите учреждения са решаващ орган при задължителния административен контрол на актовете за установяване на задължение по декларация, поради което не притежават компетентност за издаването им. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, след като на началника на Митница – Свищов е станало служебно известно, че следва да се издаде индивидуален административен акт, чийто предмет е установяването на задължение за акциз, то по правилото на чл.7, ал.2 от ДОПК същият е следвало да изпрати материалите по преписката на органа, оправомощен от него да възлага ревизионни производства. Като не е сторил това и е издал оспореното решение при липса на материална компетентност, той е постановил нищожен в тази му част административен акт. Прогласявайки този най - тежък порок на акта и изпращайки преписката на компетентния орган, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Идентичен краен извод следва и спрямо останалата обжалвана част от съдебния акт, с която оспореното решение е отменено като издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила. При последващ контрол на декларирането и неспазване на приложимия процесуален ред на чл.84а, б, в, к и л от ЗМ, както и при неустановеност с валиден административен акт на размера на дължимия акциз, в качеството му на елемент от данъчната основа по чл.55, ал.1, т.1 от ЗДДС, първоинстанционният съд обосновано е приел, че визираните процесуални пороци не могат да се санират в съдебното производство и обуславят отмяната на решението в тази му час и връщане на преписката на компетентния орган. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 256 от 20.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1042/2013г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта , с която е прогласена нищожността и в частта

, с която е отменено издаденото от Началника на М. С. решение за промяна на тарифен номер №Т 47/0028/23.09.2013 г., потвърдено по административен ред с решение №546/30.10.2013 г. на директора на А. М. и преписките са изпратени на компетентните органи. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П./п/ А. А.

Д.П.