О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60308

гр. София, 14.07.2021 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 833/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 262013 от 01.12.2020 г. на „Феномен“ ЕООД, с управител С. Ч., и касационна жалба вх. № 262137 от 07.12.2020 г. на Б. Х. и Л. Х. – О., срещу въззивно решение № 260032 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 166/2020 г. на Апелативен съд – Варна.

Б. С. Х. и Л. Х. О. обжалват въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на „Феномен“ ЕООД суми, представляващи увеличената стойност на собствени имоти, вследствие на извършени подобрения, на сторени необходими разноски за запазване на общите части на сграда и лихви върху главниците.

С въззивното решение е отменено решение №1563/2019г. на ОС-Варна в частта, с която Б. С. Х. е осъден да заплати на „Феномен“ ЕООД разликата над сумата от 1 953,53 лева до общия присъден размер от 16 963,34, представляваща 1/2 част от увеличената стойност на собствения му имот /1/2 ид. ч. от първи жилищен етаж на сграда с идентификатор **** по КК на [населено място] и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата/, вследствие на извършени в имота подобрения, и разликата над сумата от 519,63 лева до общия присъден размер от 4519,20 лева, представляващ половината от общо сторени необходими разходи за запазване на общите части на сградата с идентификатор **** по КК на [населено място]. Решението е отменено и в частта, в която Л. Х. – О. е осъдена да заплати на „Феномен“ ЕООД разликата над сумата от 2 637,87 лева до общо присъдената сума от 16 963,34 лева, представляваща 1/2 част от увеличената стойност на собствения й имот (1/2 ид. ч. от първи жилищен етаж на сграда с идентификатор **** по КК на [населено място] и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата), вследствие на извършените в имота подобрения; разликата над сумата от 160,13 лева до общо присъдената сума от 1 026,96 лева, представляваща увеличената стойност на собствения й имот – жилище, заемащо втори етаж в сградата, с идентификатор **** по КК на [населено място], вследствие на извършени от ищеца подобрения, както и разликата над сумата от 702,12 лева до общо присъдената сума от 4 519,20 лева, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части на сградата с идентификатор **** по КК на [населено място]. Постановено е друго решение, с което са отхвърлени предявените от „Феномен“ ЕООД срещу Б. Х.: иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за разликата над сумата от 1 953,53 лева до общия присъден размер от 16 963,34, представляваща 1/2 част от увеличената стойност на собствените му имоти /1/2 ид. ч. от първи жилищен етаж на сграда с идентификатор **** по КК на [населено място] и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата/, вследствие на извършени в имотите подобрения, иск по чл. 72, ал. 2 ЗС - за разликата над сумата от 519,63 лева до общия присъден размер от 4519,20 лева, представляващ половината от общо сторени необходими разходи за запазване на общите части на сградата, както и предявените срещу Л. Х. – О. искове : по чл. 72, ал. 2 ЗС за разликата над сумата от 702,12 лева до общо присъдената сума от 4 519,20 лева, представляваща половината от общо сторените необходими разходи за запазване на общите части на сградата с идентификатор **** по КК на [населено място], иск по чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на обезщетение за извършени подобрения на собствените й имоти - 1/2 ид. ч. от първи жилищен етаж на сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], жилище, заемащо втори етаж в сградата, с идентификатор **** по КК и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, за разликата над сумата от 2 637,87 лева до общо присъдената сума от 16 963,34 лева и за разликата над сумата от 160,13 лева до общо присъдената сума от 1 026,96 лева.

С влязло в сила определение №60/25.03.2021г. касационното производство по гр. д. № 833/2021 г. на ВКС, ІІ г. о. е прекратено в частта по касационна жалба вх. № 262013/01.12.2020 г., подадена от „Феномен“ ЕООД, срещу решение № 260032 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 166/2020 г. на Апелативен съд – Варна, поради оттегляне на касационната жалба. При това положение предмет на производството по чл.288 ГПК е селекция на касационната жалба на Б. Х. и Л. Х. – О., срещу въззивно решение № 260032 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 166/2020 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК. Поставят се въпросите: 1.Следва ли въззивният съд да съобрази факти, които са предпоставка за уважаване на иска и които са установени с влязло в сила съдебно решение. Длъжен ли е да прецени всички събрани по делото доказателства, както и начина, по който следва да бъде извършен анализ; 2.Възможно ли е оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.70, ал.2 ЗС със система от косвени доказателства; 3.Може ли съдът да основе решението си само на избрани доказателства. Следва ли да обсъди всички доводи и възражения на страните. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения, които са конкретно посочени. По следващите въпроси, се твърди наличие основанието чл.280, ал.1,т.3 ГПК : 4. Влязлото в сила съдебно решение, с което е установено, че един имот не може да бъде придобит по чл.79, ал.2 ЗС, има ли значение за уважаване на иска по чл.72,ал.1, и ал.2 ЗС; 5. Може ли на лице, за което не са налице предпоставките за придобиване на имот по реда на чл.79, ал.2 ЗС, да бъде уважен иск по чл.72,ал.1 и ал.2 ЗС; 6. Един и същ смисъл ли влага законодателят, когато регламентира добросъвестното владение по чл.79, ал.2 ЗС и добросъвестно владение по чл.72 , ал.1 и ал.2 ЗС, или има разлика. Касаторите твърдят, че касационно обжалване следва да се допусне и на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.При очевидна неправилност са определени стойностите на подобренията.Претенцията е за период 2006г. – 2012г., а съдът е приел, че са извършени 2008г. -2012г., като е включил разноски преди 2008г.

Ответникът по касационната жалба „Феномен“ ЕООД, със седалище гр.Варна, не е представил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 29.06.17г. решение по гр. д. № 145/13г. /образувано по искова молба, подадена на 15.01.13г./ ищцовото дружество е било осъдено да предаде на ищците Б. Х. и Л. Х. - О. владението върху описаните имоти /земя и сграда/, като в установителната част по ревандикационния иск ищците /ответници по настоящия иск/ са бил признати за съсобственици на по 1/3 ид. ч. от дворното място и от общите части на сградата, както и на първия етаж на сградата; ищцата О. – за собственик на жилището на втория етаж от сградата, заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място и от общите части на сградата; ищецът Х. – на жилището на трети (тавански) етаж на сградата, ведно с прилежащите му общи части, заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място. Дружеството претендира против всеки от ответниците на основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС заплащане на увеличената стойност на притежаваните от всеки от ответниците имоти, вследствие на подробно описани подобрения, извършени от ищеца в качеството му добросъвестен владелец за посочените периоди, както и за заплащане на необходимите разноски, които са направени за запазване на имотите/; евентуално на основание чл. 74, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от ЗС увеличената стойност на притежаваните от всеки от ответниците имоти, вследствие на подробно описани подобрения, извършени от ищеца в качеството му недобросъвестен владелец, но с правата на добросъвестен такъв, тъй като собствениците са знаели, че се правят подобрения върху имотите им за посочените периоди, но без да се противопоставят на това, както и за заплащане на необходимите разноски, които са направени за запазване на имотите, а кумулативно с всеки от предявените искове – иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата, с която всеки от ответниците се е обогатил, спестявайки плащането за МДТ за имота си, което е било извършено от ищеца. За неоснователни са приети възраженията на ответниците, че ищецът не е имал качеството на добросъвестен владелец на процесните имоти, тъй като това му качество е отречено с решението по гр. д. № 2113/16г. на ВКС, І г. о., с което е уважен ревандикационният иск за тези имоти; сделката от 27.01.2006г. е била извършена между свързани лица, тъй като при придобиването на имота едноличен собственик на капитала и управител на „Феномен“ ЕООД е Ф. Ч. - майка на продавача С. Ч./легитимирал се с К./, по-късно през 2008г. такъв е станал бащата на продавача И. Ч./, а накрая такъв е станал самият продавач; освен това не са извършвани описаните в исковата дейности по подобряване и запазване на имота, а дори да е имало такива, вземанията са погасени по давност. От вписванията в ТР е видно, че дружеството е учредено на 04.01.06г. от едноличния собственик на капитала Ф.Ч., на 18.09.08г. са прехвърлени дружествените дялове от нея на съпруга и И.Ч., който е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на 06.10.08г. Синът С. Ч. е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на 10.10.16г. В мотивите на решение № 22/29.06.17г. по гр. д. № 2113/16г. на ВКС, І г. о. е прието, че сключеният договор за покупко-продажба от 27.01.06г. и подадената от дружеството през м. април 2006г. данъчна декларация по ЗМДТ, проявяват намерението на същото чрез органния му представител, да е собственик на имотите, но не доказват в периода, в който Ф. Ч. е управител /от регистрацията на 20.01.06г. до 06.10.08г., когато в търговския регистър И. Ч. е вписан като управител/, дружеството да е установило фактическа власт. Промяната на адреса на управление в ТР на 06.10.08г. съвпада с административния адрес на имотите. На 09.10.08г. дружеството е отдало под наем първия етаж. Въз основа на доказателствата ВКС е направил извод, че към сключения договор за покупко-продажба И.Ч. бил владелец на имотите и той, а не продавачите С. и М. Ч., предал владението на дружеството в момента, в който е вписан за негов управител на 06.10.08г. Срокът от тази дата до датата на предявяване на исковата молба /15.01.13г./ е недостатъчен да легитимира дружеството като собственик на имотите по придобивна давност.

Въззивният съд е приел, че в мотивите на постановеното от ВКС решение е прието, че ищцовото дружество не е придобило процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба, тъй като неговите праводатели не са били собственици на имота. От друга страна обаче в мотивите на решението на ВКС не е отречено „Феномен“ ЕООД да е било добросъвестен владелец на имота, а че владението на дружеството е установено едва на 06.10.08г.,когато И. Ч. е вписан като управител, поради което и за период от 06.10.08г. до 15.01.13г. не е изтекъл предвиденият в закона срок на придобивната давност. Съобразно чл. 70, ал. 1 от ЗС добросъвестен е владелецът, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. По делото е установено, че имотът е закупен с договор, оформен в предвидената от закона форма, който е едно от предвидените в закона основания за придобиването на право на собственост върху недвижим имот. Добросъвестността на владелеца е свързана единствено със субективното му незнание за недостатъка на правното основание /в случая, че праводателят му не е собственик/. С нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗС е въведена оборимата презумпция, че добросъвестността се предполага до доказване на противното, което означава в настоящия случай, че в тежест на ответниците е да установят, че представляващата ответното дружество към 27.01.2006г. Ф. Ч. е знаела, че нейният син и снаха не са собственици на продадения на дружеството имот. Презумпция, че купувачът знае, че продавачът му не е собственик с оглед на родствената им връзка, в ЗС не е установена, вкл. и в отношенията между роднини по права линия /решение № 214/10.04.09г. по гр. д. № 6466/2007г. на ВКС, ІІ г. о./

Доказателства за такова знание у Ф. Ч. като законен представител на ищцовото дружество, по настоящото дело не са събрани. Презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС не е оборена нито с преки, нито с косвени доказателства, поради което следва да се приеме, че ищцовото дружество е било добросъвестен владелец на имота за периода от 06.10.08г. до 15.01.13г. /датата на подаване на исковата молба по чл.108 ЗС/, ищцовото дружество е осъществявало владение като добросъвестен владелец на процесния имот. Въззивният съд подробно е анализирал всички доказателства във връзка с паричните претенции, в т. ч. заключенията на СТЕ, ССЕ, както и доказателствата във връзка с релевираното от ответниците възражение за прихващане с техни вземания срещу ищеца. Прието е, че ищцовото дружество е извършило СРР и СМР работи в имота на ответниците за периода от края на 2008г. до 2012г. Видовете работи и оценката им, вкл. и увеличената стойност на имотите и необходимите разноски, са възприети от заключението на тройната СТЕ. Обсъдил е всички възражения на ответниците по отношение на ремонтните дейности и приетите в тази връзка доказателства, на заплатените от ищеца МДТ и разноски. Обсъдил е възраженията за изтекла погасителна давност, както по отношение на вземанията на ищеца, така и по отношения насрещните вземания на ответниците.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване по така поставените от касаторите въпроси. Първите три от тях, касаещи правомощията на въззивния съд като съд по съществото на спора, не са решени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. В съответствие с нея, както и съобразно приетото в ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивният съд е действал в изпълнение на процесуалните си правомощия като е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, вкл. експертните заключения, съобразил е доводите и възраженията на страните и е постановил решението си. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.Обсъдил е доводите на страните, вкл. тези на касаторите, свързани с приетото по приключилото дело по иска с правно основание чл.108 ЗС. Приел е за недоказано твърдението за знание у приобретателя на имота, че прехвърлителят не е бил собственик, а оттук и че не е оборена законовата презумпция за добросъвестност. Оборването на презумпцията може да се проведе с всички допустими доказателствени средства /преки или косвени доказателства/, но това е въпрос на изпълнена доказателствена тежест, каквато въззивният съд е приел, че не е налице. Четвъртият въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението, тъй като сочи различни факти от приетите от въззивния съд. Той е посочил, че в решението на ВКС по иска с правно основание чл.108 ЗС не е прието владението на ищеца да е било недобросъвестно, а че периодът от установяването му - 06.10.2008г., до 15.01.2013г., е недостатъчен, за да легитимира дружеството като собственик на имота по придобивна давност. В тази връзка следва да се има предвид, че в мотивите на решението на ВКС е посочено, че „събраните доказателства за предпоставките на оригинерния способ по чл.79,ал.2 ЗС са обсъдени при грешна изходна позиция“ във връзка с установяване на владението. Не може да се приеме, че приетото от въззивния съд по настоящото дело не е съобразено с решението на ВКС. Така, както са формулирани, последните два въпроса не отговарят на общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК и не представляват общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е упражнявало добросъвестно владение, при недоказана недобросъвестност /знание, че прехвърлителят не е собственик/, поради което и въпросът „може ли лице, за което не са налице предпоставките за придобиване на имот по реда на чл.79, ал.2 ЗС, да му бъде уважен иск по чл.72,ал.1 и ал.2 ЗС“ е ирелевантен. Въпросът „един и същ смисъл ли влага законодателят, когато регламентира добросъвестното владение по чл.79, ал.2 ЗС и добросъвестно владение по чл.72 , ал.1 и ал.2 ЗС, или има разлика“ също е неотносим, доколкото в решаващите изводи на въззивния съд липсват мотиви в тази връзка. Понятието добросъвестност в правото винаги се свързва със знание за определени правнозначими факти, поради което и така формулиран въпросът е неясен и не предполага конкретен отговор по реда на чл.290 ГПК. Следва се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен contra legem, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или extra legem, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая това основание се мотивира от касатора основно с оплаквания, които представляват касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на въззивното решение по отношение на приетите като извършени подобрения и СМР. Въззивният съд е обосновал изводите си след анализ на доказателствата, вкл. експертните заключения за извършените през периода 2008г. -2012г. подобрения и ремонти в имота. Изложените доводи за несъвместимост на функционирането на имота като офис на туроператорска фирма и извършването на подобрения в имота, не са основания за прилагане разпоредбата на чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че по посочените въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260032 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 166/2020 г. на Апелативен съд – В. в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: