9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60460
гр. София, 14.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1415 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение № 86/13.03.2020 г. по в. т. д. № 414/2018 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 89/2018 г. по т. д. № 88/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и дружеството е осъдено да заплати на Д. Г. Д., действащ като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Д.“, сума в общ размер на 431 100 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица, сключена със застрахователна полица № 98031610001321/20.07.2016 г., както и по пет договора за застраховка „КАСКО” на МПС за причинени имуществени вреди вследствие възникнал на 25.10.2016 г. пожар на застрахованите недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], селскостопанска техника и товарен автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като е уважил искането за назначаване на повторна тричленна пожаротехническа експертиза, въпреки, че не са били налице предпоставките за това. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС и са от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :
1.„При противоречие на оспореното заключение на вещите лица, назначени от въззивния съд, със заключението на изслушаните в първата инстанция експертизи и при направено изрично искане длъжен ли е съдът да назначи други и повече вещи лица, а ако откаже да стори това – длъжен ли е да обоснове отказа си?“
2.„В хипотезата на приети в първоинстанционното производство две пожаротехнически експертизи /комплексна и тричленна/ процесуално допустимо ли е въззивнният съд отново да допуска и назначава пожаротехническа експертиза при условие, че ищците в хода на първоинстанционното производство не оспорват експертизите и не дават аргументи за тяхната неправилност?“
3.„При наличие на причинна връзка на поведението на застрахования с настъпилото застрахователно събитие следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид доказаните чрез относими, допустими и необходими доказателства пред първоинстанционния съд факти и обстоятелства, въпреки че застрахователят изрично не е изписал всички нарушени материалноправни разпоредби в отговора на исковата молба?“
4.„Осъществено ли е от въззивния съд неспазване на процесуалноправния принцип за равнопоставеност на страните, прокламиран в чл. 9 ГПК, при хипотезата на изрично искане от страна във въззивния процес за допускане назначаване на нова съдебна експертиза след направено аргументирано оспорване на вече допусната от въззивния съд експертиза на тази страна?“
Твърди се, че по първия въпрос е налице отклонение от формирана практика по чл. 290 ГПК на ВКС, а именно решение № 191/06.08.2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г. и решение № 106/19.06.2019 г. по гр. д. № 1463/2018 г. на IV ГО. По втория въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като се излагат аргументи за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 266 ГПК. По повод третия формулиран въпрос се твърди отклонение от разрешението, дадено с решение № 49/2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на I ТО, решение № 207/2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на II ТО, решение № 168/2016 г. по т. д. № 2284/2014 г. на II ТО. По четвъртия въпрос е цитирано решение № 149/2018 г. по гр. д. № 5113/2017 г. на ВКС.
От касатора е формулирано искане за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Велико Т., евентуално за отхвърляне на предявените искове.
От ответника по касация Д. Г. Д., действащ като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Д.“, е подаден отговор на касационната жалба, с който се заявява становище за нейната недопустимост, евентуално за нейната неоснователност. Изложени са доводи, че липсват предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаят проверка правилността на въззивното решение или имат своя директен отговор в процесуалния закон. При изложените доводи от ответника по касация е формирано искане за постановяване на акт, с който касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално да не бъде допускан касационен контрол на въззивното решение. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Установява се от материалите по делото, че пред Ловешкия окръжен съд са били предявени искове от Д. Г. Д., действащ като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Д.“, с които той е претендирал ангажиране отговорността на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение по имуществени застраховки за причинени вследствие разгорял се пожар вреди на недвижим имот, находящ се в [населено място], селскостопанска техника и товарен автомобил. Ответникът не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение по повод описаните в исковата молба движими вещи и имот, но е навел възражения за изключване на отговорността си поради допуснати от ищеца нарушения на правилата за пожарна безопасност. Позовавал се е на съставен Акт № А-9-ПБЗН/29.07.2013 г. и Заповед № Ю4-ПБЗН/25.11.2013 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 268 от ЗМВР. Заявил е становище, че пожарът е възникнал в битово помещение с гориво – смазочни материали в близост до застрахованата техника, поради което настъпилото събитие не се явява покрит риск по застрахователната полица, а изключен такъв, съгласно регламентираното в гл. IХ от Общите условия : „Застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на несъобразяване с правилата за противопожарна охрана”.
В рамките на първоинстанционното производство е поискано изслушване на пожаротехническа експертиза, като в проведеното на 16.03.2018 г. съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал да бъдат назначени вещи лица от Главна дирекция „Пожарна безопасност“ [населено място], тъй като специалистите, работещи там, са най – компетентни и отдалечени от случая. Първоначално изслушаната по делото експертиза е била изготвена от две вещи лица, вписани в списъка на Окръжен съд Плевен и Окръжен съд Ловеч. В съдебно заседание на 22.05.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил възражение, че счита експертизата за необоснована. По повод неговите възражения е допусната повторна експертиза, която е възложена на три вещи лица, две от които неучаствали при изготвяне на първото заключение. Изводите им са били съвпадащи с тези от първото заключение, че пожарът е възникнал в областта на постройките и по – специално в битово помещение, в което е имало запалителни материали. Експертите са посочили, че най – вероятната причина за пожара е проявена небрежност при работа с електрически уред. В последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца отново е оспорил заключението с твърдения, че то се базира на предположения, поради което е необосновано в частта, с която се приема, че пожарът е тръгнал от битово помещение и е в резултат от небрежно боравене с електроуреди.
С подадената въззивна жалба ищецът е оспорил отхвърлителното решение на Окръжен съд Ловеч с твърдения, че то е постановено при допуснати процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателства чрез разпит на свидетели и възприемане заключението на изслушаните вещи лица, поради което се явява и необосновано. С въззивната жалба е било поискано назначаването на повторна техническа експертиза, която да бъде възложена на вещи лица от Института по криминалистика на МВР поради некомпетентно изготвяне на предходните такива и поради тяхната необоснованост. Апелативнен съд Велико Т. е уважил искането, допускайки изслушване на нова тричленна експертиза, която е възложил на специалисти, посочени от Г. Д. „Пожарна безопасност“ [населено място] /на практика удовлетворявайки първоначално заявеното искане на представителя на застрахователя/. Тяхното заключение е било в обратен смисъл на изслушаните дотогава и според вещите лица причина за пламналия пожар най - вероятно е била извършено заливане с леснозапалима или горима течност в обема на офиса и по външната предна част на първия трактор, паркиран до офиса, след което парите на течността са запалени посредством открит огнеизточник. Срещу заключението са били направени възражения от страна на ответника въззиваем, че то е необосновано и изводите на вещите лица са базирани върху оценка на доказателствения материал, поради което се разминават с предходните две заключения. Пред съда е било формулирано искане за назначаване на нова петчленна експертиза, което въззивният съд е отхвърлил с мотив, че не е налице хипотезата на чл. 201 ГПК.
Като спорен въззивният съд е отграничил въпроса дали са налице основания за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Кредитирайки изслушаната пред него техническа експертиза, въззивният съд е уважил заявените претенции като е намерил неоснователно релевираното от ответника възражение, че събитието не се явява застрахован риск, тъй като е налице поведение от страна на ищеца, с което е допринесъл за настъпването му. Решаващият състав е отчел липсата на посочени от застрахователното дружество конкретни правила, които ищецът е нарушил като в същото време е отчел, че административният акт за налагане на принудителна мярка, на която ответникът се е позовал, е бил издаден през 2013 г. година, т. е. три години преди събитието. Анализирал е и събраните гласни доказателства, които е приел за кореспондиращи с изводите на експертите от изслушаната повторна тричленна експертиза. Отхвърлил е тезата, че пожарът е причинен поради небрежност и нарушаване на противопожарните правила поради съхранение на гориво - смазочни материали в помещение, което се намира в близост до селскостопанската техника и товарния автомобил. Приел е за немотивирано направеното от процесуалния представител на ответника въззиваем оспорване на изготвеното във въззивното производство експертно заключение.
Не са налице сочените от касатора основания за достъп до касация.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. При липса на конкретно формулиран въпрос или непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена.
Първият въпрос се припокрива с четвъртия и се отнася до приложението на чл. 200, ал. 3 ГПК вр. с чл. 201 ГПК. Отговорът му произтича от сравнителноправния анализ на сочената разпоредба и тази на чл. 157, ал. 2, изр. II ГПК/1952 г. /отм./. В последната е посочено, че при несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица. По отменения ГПК всяко оспорване обуславяше разширяване състава на експертизата или до определянето на нов състав като на практика съдът обсъждаше само последното заключение. При действието на новия ГПК основанията за назначаване на друго или повече вещи лица са диференцирани в нормата на чл. 201 ГПК - ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси), съдът допуска допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и, ако първоначалното заключение е неясно, необосновано и възниква съмнение относно неговата правилност, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, допускайки повторна експертиза. Анализът на отменената и действащата разпоредби на чл. 157, ал. 2, изр. II ГПК /отм./ и чл. 201 ГПК е мотивирал съставите на ВКС константно да приемат, че не всяко оспорване на представено експертно заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Илюстрация на този практика е служебно известното на съда решение № 542/2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на IV ГО на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил и която се споделя от настоящия състав. Не е казано нещо различно в цитираните от касатора решение № 191/2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г. на ГК, решение № 106/2019 г. по гр. д. № 1463/2018 г. на IV ГО. Следва да бъде посочено и, че първото решение е постановено при друга фактическа обстановка, второто решение съдържа разяснение относно задължението на въззивния съд да мотивира своите актове, от което Апелативен съд Велико Т. също не се е отклонил, тъй като е мотивирал отказа си да допусне петчленна експертиза с довода, че такава хипотеза не се съдържа в чл. 201 ГПК. С решение № 149/2018 г. по гр. д. № 5113/2017 г. на ГК, ВКС, цитирано от касатора, е дадено разяснение по приложението на разпоредби от КЗ и КТ, поради което не се явява релевантна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на втория въпрос директно произтича от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, разяснена по задължителен начин с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на решението е посочено, че допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от въззивния съд, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Допускайки нова експертиза при въведени оплаквания за съществуващи процесуални нарушения и необоснованост, Апелативен съд Велико Т. не се е отклонил от цитираната задължителна практика. Съществуването й изключва приложението на соченото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел точно прилагане на закона и развитие на правото.
Третият въпрос е предпоставен от некоректната теза на касатора, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие. Факт, който въззивната инстанция е отрекла да е бил осъществен. Производството по селекция не позволява касационната инстанция да проверява правилността на фактическите изводи, до които е достигнала въззивната инстанция. В ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ясно са разграничени хипотезите, които обуславят достъп до касация, от основанията, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК, които водят до неправилност на въззивното решение - нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон или необоснованост. Следователно, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да представлява правен такъв, обуславящ изводите на въззивната инстанция, но непредполагащ проверка на фактическите му изводи.
При липса на основание да се приеме, че формулираните въпроси са обуславящи произнасянето на въззивния съд или, че те се нуждаят от отговор, настоящият състав на съда счита, че следва да бъде отказан достъп до касация с цел проверка за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Велико Т..
При изхода на делото пред настоящата инстанция и при изрично направено искане от страна на ответника по касация следва да му бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/13.03.2020 г. по в. т. д. № 414/2018 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 89/2018 г. по т. д. № 88/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. Д., действащ като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Д.“, сума в общ размер на 431 100 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица, сключена със застрахователна полица № 98031610001321/20.07.2016 г., както и по пет договора за застраховка „КАСКО” на МПС за причинените имуществени вреди вследствие възникнал на 25.10.2016 г. пожар на застраховани недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], селскостопанска техника и товарен автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Г. Д., действащ като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Д.“, ЕГН [ЕГН], сума в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .