№ 60600

София 13.07.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №391 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П. АД, чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение от 12.11.2020г., постановено по в. гр. д.№2778/2020г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение от 07.08.2020г. по гр. д.№19428/2019г. на Районен съд – Варна, за уважаване на предявения от Б. Д. Д. срещу „Енерго – П. П. АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Б. Д. Д., чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Б. Д. Д. срещу „Енерго – П. П. АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Б. Д. Д. не дължи на „Енерго – П. П. АД сумата от 6 723,26 лв., начислена вследствие на неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода 26.10.2017г. - 25.10.2018г., за обект с описан адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, [населено място], с клиентски № 1100097395 и абонатен №0201106118, обективирана в описана фактура.

Установено е въз основа на представения по делото Констативен протокол №1105139/25.10.2018 г., че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-П. М. АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца, при която са отчетени показанията на СТИ по общо пет тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и сумарен регистър 1.8.0. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба. Констативният протокол е подписан от член на домакинството на абоната. Видно от съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №2265/30.09.2019г., при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия по тарифа Т3 – 028296.9 кв. ч. и тарифа Т4- 007133.7 кв. ч., която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но е установена намеса в тарифната схема. Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-П. П. АД, за периода 26.10.2017г. – 25.10.2018г. е начислило допълнително количество електроенергия за кл. №1100097395 в размер на 35429 кВТч., на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 6723,26 лв. с ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количество ел. за периода 26.10.2017 г. – 25.10.2018г. Със заключението на СТЕ е установено, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Според вещото лице с оглед извършеното вмешателство в програмните параметри на СТИ са били налице техническите предпоставки за прилагането на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013г., както и че натрупаното количество електроенергия в регистър 1.3 от 28296 кВТч и в регистър 1.4 в размер на 7133 кВТч е преминало през процесния електромер, а равностойността на количествата електроенергия са определени съответно на определените от ДКЕВР цени.

Въззивният съд е приел, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно съществува законово основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни, на е намерил, че по конкретното дело не е доказана законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на нормативен акт. Съдът е изложил съображения, че както от съдържанието на констативния протокол е видно, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество ел. енергия в скрит регистър, така и от СТЕ се установява, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ. Вещото лице посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице замерване, т. е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по регистър 1.8.3 и 1.8.4 /които не се визуализират на дисплея на СТЕ/. Съдът е посочил, че цитираните ПИКЕЕ имат характеристиката на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. Съдът е приел, че за да бъде приложима корекционната процедура, установена в тях, е необходимо или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда. Според СТЕ, същият съответства на метрологичните характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Служителите, извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в схемата на свързване. Посочено е само, че са отчетени показания по всички 5 тарифи. Посочено е, че в тежест на въззивното дружество е било да установи способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 и 1.8.4 на електромера. Прието е, че същевременно не е установено и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на абоната и съответно потребено от абоната. Отбелязано е също, че в приетото становище за начисляване на електрическа енергия от 07.10.2019г. за обекта, за периода от 26.10.2017г. до 25.10.2018г. е одобрено начисляването на допълнително количество енергия в общ размер на 35429квтч, отчетено след софтуерно прочитане на показанията на електромера. Съдът е приел, че в конкретния случай не е извършена корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1а ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по специално на регистър 1.8.3 и 1.8.4. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като не се установи да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Посочено е, че въззивникът не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините, поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само за стопански потребители, и по четвърта тарифа. По тези съображения съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, по поставения от касатора въпрос: „относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства“. Поставения въпрос касаторът отнася към оплакването си в касационната жалба, че въззивният съд не е изложил мотиви в решението си по отношение на доводите му, релевирани в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба, че: дори да се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то процесната сума се дължи на основание ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи на абоната по силата на установената между страните облигация по покупо-продажба на ел. енергия. Според касатора тези негови доводи са относими към конкретния спор предвид разрешението, дадено в решение №150 от 26.06.2019г. по гр. д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІг. о. и решение №124/18.06.2019г. по гр. д.№2991/2018г. на ВКС, ІІІг. о. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС – посоченото от касатора решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., ВКС, IІ т. о.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2020г., постановено по в. гр. д.№2778/2020г. на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на касатора „Енерго – П. П. АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 134.50 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: