О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60594
София 12.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: М. П.
Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 1343/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД, град Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат В. К., срещу решение №107 от 07.12.2020 г. по в. гр. дело №343/2020 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №130 от 07.07.2020 г. по гр. дело № 1918/2018 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част. С първоинстанционното решение болницата, при участието на „ОЗК Застраховане“ АД , [населено място], като трето лице-помагач на ответника, е осъдена да заплати на И. П. Г., [населено място], сумата от 50 000 лв., от предявените частично 80 000 лв. от общо 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на случайно оставено чуждо тяло /микулич компрес/ в коремната кухина на ищеца при проведена в болницата операция на 11.07.2015 г. от екип в състав доктор Г. З. – оператор и доктор С. А. С. – асистент, ведно със законната лихва от 23.03.2017 г. - датата на откриването на деликта до окончателното им изплащане, ведно с последиците за съдебните разноски.
Ответникът И. П. Г., чрез пълномощниците си адвокат Н. Д. и адвокат П. С., оспорва касационната жалба и иска присъждане на направените разноски.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че е предявен, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане от И. П. Г., [населено място], против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД, като възложител на работата, при която медицински екип на болницата, при извършена на 11.07.2015 г. операция, поради немарливост забравил микулич компрес в коремната кухина на ищеца, което предизвикало множество усложнения, септичен синдром и наложили се животоспасяващи операции. Заявени са неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания през следващите 1 година и 8 месеца от постоянно неразположение и болки в коремната област, подуване в областта на цикатрикса, ескалирало и довело до престой в УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ“ АД за близо 2 месеца, през което време са извършени 10 животоспасяващи операции, последвала е необходимост от спазване на строг хранителен режим и периодично проследяване на здравословното състояние, водещо до непълноценен живот. Твърденията на ищеца са за лекарска грешка – забравен при операция микулич компрес в пациента. Това не касае нарушение на конкретно нормативно закрепено забранително правило. Недопустимостта, а оттам и противоправността на такова деяние, следва от общоприети в медицинската наука и практика правила, т. е от добрата медицинска практика, според която оставено при оперативна интервенция чуждо тяло от рода на марлен компрес в пациента е недопустимо и вреди на неговото здраве. В този смисъл е без значение за установяване на деликтното деяние обстоятелството доколко екипът, извършил операцията, е спазил съответни писани правила, относно извършваната от тях медицинска дейност. Основен спорен въпрос по фактите в настоящото дело е наличието на предявеното увреждащо деяние – забравяне на микулич компрес в коремната кухина на ищеца при извършена операция от екип на ответната болница. Установено е, че на 11.07.2015 г. И. Г. е опериран по спешност в „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД, поради перфорирала язва на пилора и перитонит, като операцията е извършена от д-р Г. З. с асистент д-р С. А. - С. и мед. сестра Й. С., които са в трудови правоотношения с болницата. Същият ден пациентът е опериран повторно от лекаря. На 20.07.2015 г. Г. е изписан в добро общо състояние и е насочен за амболаторно проследяване с препоръчан диетичен режим и 2 контролни прегледа на 7-ми и 30-ти ден от изписването. Не се установява пациентът да се е явил за извършване на контролни прегледи. Според показанията на свидетеля К. Г., сестра на ищеца, брат ходил на превръзки в частен кабинет на опериралия го лекар. Липсват данни и доказателства за извършвани други оперативни интервенции на ищеца в периода от изписването му от УМБАЛ-Бургас на 20.07.2015 г. до 28.02.2017 г., когато е приет в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ“, [населено място]. По време на престоя в клиниката до 09.03.2017 г., на Г. са извършени диагностични процедури – рентгеново изследване и компютърна томография, като са установени данни за формация с овална форма, резки очертания, размери около 8 см., разположена между двата прави коремни мускула. Прието е, че се касае за чуждо тяло /вероятно след оперативна интервенция/ и след консултация с хирург, пациентът е насочен към Клиниката по хирургия за преценка на последващия терапевтичен подход. На 21.03.2017 г. Г. е постъпил за лечение в Клиника по хирургия на ИСУЛ, където на 23.03.2017 г. е извършена операция чрез лапароскопски метод, при която в оперативния протокол е отразено намерен и изваден микулич компрес от коремната кухина на пациента. Поради настъпили усложнения, впоследствие са извършени 9 операции чрез лапаротомия.
При горните фактически обстоятелства, въззивният съд е намерил за доказано соченото от ищеца И. Г. увреждащото деяние. Наличието на чуждо тяло в коремната кухина на Г. е установено при извършена в Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ образна диагностика № 25613 от 09.03.2017 г. чрез изследване с компютърна томография, с резултат: интраабдоминално средно между двата прави коремни мускула се сканира формация с овална форма, резки очертания. Плътно съдържимо с размери 76/84 мм, вътре в описаната формация се вижда нагънато метално чуждо тяло-тел. Формацията не инфилтрира околните структури, но притиска околните структури…“. Констатациите от изследването с компютърна томография е залегнало в епикризата, издадена от Гастроентерология, Второ отделение на ИСУЛ при изписването на Г. след престоя там от 28.02.2017 г. до 09.03.2017 г., като е поставена диагноза: „рефлукс – езофагит ст. В. Аксиална хиатална херния. Състояние след сутура на дуоденална язва. Чуждо тяло в коремната кухина“. Отразен е резултат и от рентгеново изследване на хранопровод и стомах: „…Като допълнителна находка се вижда сянка на чуждо тяло…, разположена в коремната кухина, средно повече в дясно, под стомаха. Заключение: Рентгеновата находка е като хронични гастритни промени. Чуждо тяло в коремната кухина“. Изложено е следното заключително обсъждане: „Касае се за 31 г. мъж, опериран през 2015г. по повод перфорация на дуоденална язва /направена сутура/, постъпващ в клиниката за уточняване на горно-диспептичен и коремно-болков синдром. С данни от образните изследвания…./изложени по-горе/….. Прие се, че се касае за чуждо тяло /вероятно след оперативната интервенция/…“. Така описаната находка на чуждо тяло при извършената образна диагностика на ищеца, е конкретизирана при извършената първа операция в ИСУЛ, описана в оперативен протокол № 243 от 23.03.2017 г. на Клиниката по хирургия, съгласно който „…При есплорацията се намери: множество сраствания към средната линия и абсцесна кухина. Направи се дебридман, абцесотомия. Намери се компрес с обилно количество гноевиден секрет. Взе се материал за микробиология. Направи се минилапаротомия в ляво подребрие и се извади компреса…“. Поради пропуск в епикризата от Клиниката по хирургия за престоя на Г. от 21.03.2017 г. до 02.05.2017 г., с допълнение към епикризата, горният оперативен протокол е приобщен, като е посочено, че допълнението следва да се използва заедно с основната епикриза. Ето защо се налага изводът за установено по делото забравено в коремната кухина на ищеца чуждо тяло, представляващо микулич компрес, при извършената на 11.07.2015 г. повторна операция от екип на ответната болница. След първата операция е била извършена ревизия с реоперативна интервенция, при която не е констатиран забравен микулич компрес, поради което неправомерното деяние следва да се приеме за извършено при реоперацията. Обстоятелството, че след тази оперативна интервенция в корема на Г. не се установява друго проникване там до момента на операцията в ИСУЛ на 23.03.2017 г., съдът приема, че сочи на единствено възможния логически извод, че изваденият при извършената лапароскопия микулич компрес е останал забравен при реоперацията в УМБАЛ – Бургас. Ответникът не твърди, не доказва, а и по делото липсват каквито и да било данни за други интервенции, в резултат на които въпросното чуждо тяло да се окаже в коремната кухина на ищеца. Както в отговора на исковата молба, така и в първото по делото заседание, ответната болница не е оспорила заявения от ищеца факт за намерен и отстранен микулич компрес при операцията на 23.03.2017 г. Болницата е оспорила само твърдението, че микулич компрес е забравен от техен екип при оперативна намеса на 11.07.2015 г., но липсва оспорване на фактите за установено впоследствие чрез компютърна томография чуждо тяло, както и за намерен и отстранен с последвала операция микулич компрес. При липсата на оспорване и с оглед представените с исковата молба резултати от образни изследвания, оперативен протокол и епикризи, въззивният съд е приел, че ищецът надлежно е доказал фактическите си твърдения в горния смисъл и без съответен снимков материал и гласни доказателства, които да потвърдят писмените такива. В резултат на описаната лекарска грешка, т. е. при наличието на причинно-следствена връзка, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически болки и страдания. Забравеното процесно чуждо тяло в коремната кухина на Г. е телесно увреждане, свързано с болки и страдания, каквито се доказват от показанията на свидетеля К. Г.. Според изслушаната пред първата инстанция първа съдебно-медицинска експертиза, „винаги чуждото тяло, забравено при всяка оперативна намеса, причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ и отстраняването му е задължително. Налице фактическият състав по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД. Установяват се елементите на непредпазливия лекарски деликт на медицински екип, работещ в УМБАЛ - Бургас. Посоченият по-горе пропуск - забравяне на микулич компрес при операция, сочи на противоправно деяние, което при спецификата на лекарската професия, съставлява лекарска грешка, несъобразена с общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила за добра медицинска практика. Извършено е виновно при условията на непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Причинени са на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от чуждото тяло в организма му и извършеното лечение за отстраняване на същото, а неправомерното деяние е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Що се отнася до обема на отговорността спорен е въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между действията на екипа на УМБАЛ-Бургас и вредите, търпени от Г. при последвалите усложнения и извършени 9 операции след лапароскопията в ИСУЛ за отстраняване на забравения микулич компрес. За последната, в отговора на исковата молба е заявено, че се е действало в противоречие с изискванията за добра медицинска практика в хирургията, при несъобразяване със състоянието на пациента – след операция от перитонит и с налични данни за проведеното му преди това лечение/изследвания в Клиниката по гастроентерелогия и установеното там наличие на чуждо тяло, като при липса оценка на риска, неправилно е избрана лапароскопска интервенция, вместо открита операция /лапаротомия/. В резултат на това са настъпили усложнение: постоперативен перитонит, увреждане на тънкото черво, развил се септичен синдром, установени и други лезии, поставяне на пациента на лапаростома, поставяне на илиостома, всички свързани с извършени 9 операции и осъществено активно антибиотично лечение. Наведен е довод за отговорност на ИСУЛ за претърпените от ищеца болки и страдания след 23.03.2017 г. За преценка на горните доводи за лекарска грешка при избора и извършването на първата операция в ИСУЛ, по делото са изслушани съдебно-медицинска експертиза и тройна съдебно-медицинска експертиза. След подробно обсъждане на експертните заключения, въззивният съд е приел, че в процесния казус не са установени лекарски грешки при операцията на 23.03.2017 г. в ИСУЛ и последвалите оперативни интервенции, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения и търпените от ищеца болки и страдания при продължилото лечение. Вещите лица от двете експертизи заявяват категорично, че при откритото чуждо тяло в коремната кухина на ищеца е било наложително оперативното му отстраняване, с цел предотвратяване на евентуални усложнения, дори и пациентът да е бил в добро общо състояние. Експертите не откриват абсолютни противопоказания за предприетия на 23.03.2017 г. оперативен метод чрез лапаротомия за отстраняване на чуждото тяло. Предполагаемите сраствания от операциите в УМБАЛ - Бургас не са определени като противопоказание. Не е имало и данни за инфекция в корема на пациента. Посочено е, че допуснатата от втората експертиза възможност увреждането на тънкото черво да е следствие на нараняване с инструмент при оперативната интервенция на 23.03.2017 г., е едно предположение и не може да обоснове установена в този смисъл извършена поради непредпазливост лекарска грешка. Същото се отнася и до изразеното от експертите предположение, че е било възможно при първоначално извършена лапаротомия и изваждане на чуждото тяло конвенционално, последвалите оперативни интервенции да са били предотвратими. След като за всички изслушани по делото експерти липсват основания да се твърди, че избраният първоначално оперативен подход е грешен, както и при липсата на категорично становище за допуснати по непредпазливост грешки на оперативните екипи в ИСУЛ при извършените операции, то не може обосновано да се приеме наличие на причинно-следствена връзка между действията на лекари в ИСУЛ и претърпените от ищеца болки и страдания от последвалите усложнения. Посоченото във второто експертно заключение, че забравеното чуждо тяло не е в причинно-следствена връзка с последвалите девет оперативни интервенции, не може да бъде съобразено от съда, тъй като се касае за правен извод, който е извън компетенциите на експертите. Действително, болките и страданията на пациента са следствие на усложнения при оперативните интервенции, но при лекарския деликт причинно-следстваната връзка на вредите се търси не с факта на проведеното лечение, дори и при усложнения, а с допуснати при това лечение лекарски грешки. Така например и при първата операция в УМБАЛ - Бургас се е стигнало до усложнение, предизвикало реоперативна намеса, което не е предявено като лекарски деликт. Оперативните усложнения в преобладаващите случаи са следствие от съответното заболяване и състоянието на пациента, а не от увреждащо деяние от страна на лекарския екип. Причинно-следствената връзка на установената по делото лекарска грешка в УМБАЛ - Бургас – забравен микулич компрес в коремната кухина на ищеца, е налице в пълен обем за всички претърпени от Г. болки и страдания, свързани с престояване на чуждото тяло в организма му, извършеното оперативно отстраняване и последвалите от това усложнения.
Досежно размера на претенцията, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти. Сочи се още, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения и др. Всички тези обстоятелства са от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания. Въз основа на показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка К. Г., сестра на ищеца, въззивният съд е приел за установено, че след операцията в УМБАЛ – Бургас, Г. е имал оплаквания, но очаквал да преминат. В един момент болките му станали много силни и тогава той потърсил помощ в София. След операцията в ИСУЛ свидетелката отишла в болницата при брат си. Разбрала, че е с усложнения и в много тежко положение, поставен в медикаментозна кома. Не я пускали в интензивно отделение. След преместването му, Г. била всеки ден при брат си, за да го обслужва. Той бил със стомашна торбичка за течност от червата. Отслабнал много, бил с постоянни болки, като накрая лекарите отказвали вече да му слагат болкоуспокояващи и се наложило да изтърпи болките. Ищецът престоял близо месец и половина в ИСУЛ, при който престой са му извършени 10 операции. След изписването започнал да се учи да ходи, бил в количка близо 6 месеца и близките му го обслужвали. Храненето било проблем, докато заработи отново перисталтиката. Първото захранване с твърда храна било много болезнено. Г. бил и психически зле, затворил се и станал раздразнителен. При извършения от експертите по първото заключение преглед на ищеца се установява, че понастоящем е в добро общо състояние. В областта на коремната стена има масивни белези от хирургичното лечение във връзка с отстраняване на чуждото тяло, което съставлява обезобразяване на снагата. Прогнозата за в бъдеще по отношение на коремните органи е оптимистична, както и за общото му здраве. По делото е представено решение на ТЕЛК за определена 50% намалена работоспособност за срок от 2 години, считано от 01.01.2020 г. При горните обстоятелства за претърпените от ищеца Г. неимуществени вреди, справедливо по посочените по-горе критерии се явява обезщетението в размер на 50 000 лв. Посоченият размер съответства на тежестта на увреждането, продължителността и интензитета на преживените от увредения болки и страдания, като е съобразено и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички доказателства по делото в съвкупност и връзка при изграждане на решаващия извод.
2. Длъжен ли е съдът да посочи защо дава тежест на едни доказателства и защо не възприема други събрани по реда на ГПК доказателства при изграждане на решаващия извод.
3. Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички събрани по делото доказателства при изграждане на решаващия извод.
Поставени са и втора група въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Каква е характеристиката на оперативния протокол – представлява ли той частен или официален документ.
2. При направено оспорване на частен документ от ответната страна, следва ли да бъде открито производство по проверка на истинността на същия по реда на чл. 193 ГПК.
3. Чия е доказателствената тежест за доказване на съдържанието на частен документ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен и следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова.
Посочена е практика на Върховния касационен съд по въпросите.
Твърди се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №107 от 07.12.2020 г. по в. гр. дело №343/2020 г. на Бургаския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.
Първата група въпроси /относно задълженията на съда да извърши преценка на всички доказателства/, както и въпросът - дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, са от значение за изхода на делото, но касаят неговата правилност, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Така, както са формулирани, въпросите всъщност съдържат оплаквания относно правилността на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и не подлежат на разглеждане в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Отделно, повдигнатите въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд подробно е разгледал предпоставките, при които се присъжда обезщетение за вреди по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. По въпросите за задълженията на съда при постановяване на решението си да вземе предвид всички доказателства, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ІV г. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 196/2012 г. на IV г. о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ІV г. о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 7364/2013 г. на ІІІ г. о. и др., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Решаващите мотиви на обжалваното решение са за наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от чуждото тяло в организма му и извършеното лечение за отстраняване на същото, а неправомерното деяние е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Подробно са обсъдени всички доказателства по делото, въззивният съд изрично е посочил на кои от доказателствата по делото се позовава и от кои доказателства се извеждат факти от значение за спора.
Относно втората група въпроси /за характеристиката на оперативния протокол и доказателствената тежест за доказване на съдържанието на частен документ/, не е налице решаващо произнасяне на въззивната инстанция. Въпросите нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 5000 лв., представляващи платени деловодни разноски - възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №107 от 07.12.2020 г. по в. гр. дело №343/2020 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД, град Бургас, да заплати на И. П. Г., [населено място], 5000 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.