О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3918

София, 04.08.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 4038 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Г., като пълномощник на „Палавра“ ЕООД - гр. София, срещу въззивно решение № 721 от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2680/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Третото лице-помагач „Жилфонд“ ЕООД взема същото становище.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ иск за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на принудителното изпълнение на заповед от 28.04.2011 г. за премахване на незаконен строеж, изразяващо се в разрушаване на изградени части от сграда, находяща се в ПИ 12064, с. Кладница, м. „Селимица“, при „Егреко-Вировете“, заедно със законната лихва от деня на увреждането, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. С първоинстанционното решение е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност обратен иск на ДНСК срещу третото лице за заплащане на сумата 50 000 лв.-обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие възлагането на принудителното изпълнение на заповедта, въз основа на сключен договор от 15.07.2015 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Жилфонд“ ЕООД на страната на ответника и ответник по обратния иск на ДНСК.

В изложението е поставен следният въпрос, по отношение на който се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи и възражения“. Поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, т. 19, решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на ВКС, второ т. о. и решение № 57/2.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, трето г. о.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че в резултат на принудителното изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, е претърпял имуществени вреди. Във въззивното производство са конкретизирани причинените вреди от разрушаването на части от сграда, които се изразяват в увредена мазилка във всички помещения на първия и втория етаж на същата – в размер на 2 500 лв.; повредена PVC дограма – 5 522 лв.; увредена топлоизолация /поставена по стените и тавана/-61 124 лв.; ел. инсталация; ВИК, щети по мебели-30 854 лв.

В процесуалната си защита ответникът е заявил, че е ненадлежен ответник. В защитата си по същество е оспорвал иска, като е възразил, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: липсва противоправно поведение от страна на негови служители.

По делото е установено, че с влязла в сила на 13.03.2012 г. заповед на началника на РДНСК – Югозападен район, е наредено да бъде премахната масивна надстройка на масивна сграда /семеен хотел/, извършена в отклонение от одобрените инвестиционни проекти на 21.07.2006 г. и 21.08.2007 г. и разрешение за строеж № 318/21.07.2006 г., с вписана забележка на 12.09.2007 г. Констатирано е, че над допустимата височина е изграден етаж, изпълнен със стоманобетонови колони, плочи, греди, тухли и дограма. Заповедта не е изпълнена в срока за доброволно изпълнение.

Със сключен на 15.07.2015 г. договор между ответника и третото лице-помагач, Началникът на ДНСК е възложил принудителното изпълнение на заповедта на „Жилфонд“ ЕООД и е определил изпълнението на премахването на незаконния строеж да се извърши в периода от 09,30 часа на 03.08.2015 г. до 17,30 часа на 14.08.2015 г. Изготвен е инвестиционен проект за строеж: „Разрушаване на масивна надстройка на масивна сграда /семеен хотел/, изпълнена на кота +6,6 м., с размери 24м./20м. и височина 2,8 м.“, извършена в отклонение от одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж. На посочената дата не се е осъществило принудителното изпълнение. Същото е започнало на 04.08.2015 г., а на 17.08.2015 г. на ищеца е връчено писмо, с което срокът за принудително изпълнение е продължен до 17,30 ч. на 04.09.2015 г., поради трудности, свързани с разрушаване на покривната плоча, с дебелина по-голяма от предвидената и с оглед необходимостта да се съхранят изградените законно два етажа.

С протокол от 05.10.2015 г. е констатирано завършеното принудително изпълнение на заповедта – премахната е масивната надстройка, а на 06.10.2015 г. е издаден протокол от „Жилфонд“ ЕООД за извършените строителни работи: разбиване на стоманобетонова плоча, включително изрязване на армировка; просичане и ж. б. пояси, щурцове и колони, включително изрязване на армировка; разваляне зидария; изваждане на прозорци от зид; демонтаж на каса на врата; демонтаж покрив, възлизащи на стойност 26 194,02 лв.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2014 г., вписано на 04.07.2016 г., процесният недвижим имот е възложен на „Б. П. Б. АД.

В първоинстанционното производство ищецът не е ангажирал гласни доказателства.

Събрани са показанията на ангажираните от ответника свидетели Г. и Б.. Според първия свидетел, който в периода месец август 2015 г.-месец октомври 2015 г., е бил управител на „Жилфонд“ ЕООД, в този период на дружеството е било възложено разрушаване на последния етаж от хижа, находяща се в областта „Селимица“, над с. Кладница. Свидетелят възпроизвежда фактите, че е бил изработен план за безопасност от независим инженер и назначен технически ръководител. Дейностите се извършвали в присъствието на управителя на дружеството, който им осигурявал и достъп до обекта. Препоръчал му е да се погрижи за сградата след премахването на горната плоча, но той не предприел действия. След приключване на работата и към датата на съставяне на съответния протокол, установяващ приключването й, не е имало видими следи от увреди, в резултат на премахването на незаконно построеното.

От показанията на втория свидетел, който през 2014 г. - 2017 г. е бил служител на РДНСК - Югозападен район, се установява, че управителят на ищцовото дружество не пожелал да предприеме никакви мерки за запазване на обекта. Той не бил покрит с нищо, за да се запази сградата от лошите метеорологични условия.

Според обясненията на вещото лице Н., изготвил единичната съдебно-техническа експертиза, оглед на сградата е бил извършен през 2021 г. Посочил е, че част от щетите могат да бъдат причинени непосредствено от разрушаването на етажа, а други от тях са могли да бъдат причинени от климатичните условия впоследствие. Налични са били и пукнатини от земетресение. Експертът изрично е заявил, че ако е имало покрив, макар и временен, голяма част от вредите е нямало да настъпят.

От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е видно, че са били изготвени всички необходими документи за осъществяването на определен обем от дейности по премахване на незаконния строеж. Третият етаж е частично разрушен. На първия и втория етаж има паднали мазилки, влага по стени и тавани, повредена изолация, счупена дограма, стъклопакети с вода, пукнатини по зидове, повреден парапет на тераси, повредена ел. инсталация и др. В ресторанта и кухнята има паднали мазилки и окачени тавани, счупени стъклопакети и повредена дограма, повредени са ел. инсталация и вентилация. От паднали стоманобетонни и други парчета при разрушаване на третия етаж е повредена хидроизолацията на гаража и от течовете има увредени вещи. Налице е пряка връзка между осъществената дейност по принудително премахване и следните вреди: нарушаване изолацията при премахването на стени и падане на материали, изкривяване на парапети. Вследствие липсата на покрив са налице течове по стени и тавани на долните етажи.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел с оглед събраните по делото доказателства, че не се установява при изпълнение на процесната заповед да са причинени материални щети. Не е кредитирал приетите по делото писмени доказателства, представляващи Оценка на щета върху недвижим имот от ноември 2015 г. и Оценка на щета от октомври 2017 г., изготвени от инж. А. Ц., тъй като не са събрани по предвидения в ГПК ред, включително не представляват обезпечение на доказателствата по реда на чл. 207 ГПК. Изложил е съображения, че съдебно-техническите експертизи, оспорени от ответника, са дали заключение за оценка на състоянието на сградата към определен момент от времето, но не и оценка на причинени щети към релевантния момент - 05.10.2015 г., когато е извършено премахването на незаконния строеж. Именно към този момент е следвало да се установят вида и размера на твърдените от ищеца щети, нанесени на законно построената част от процесната сграда и същите да бъдат оценени. Съдът подробно се е аргументирал защо не възприема заключенията на приетите по делото експертизи.

Във въззивната жалба на „Палавра“ ЕООД оплакванията са свързани с обсъждането на приложените протоколи, както и на частните експертизи.

Въззивният съд е приел, че е налице първата предпоставка на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД-възлагане на работа.

Изложил е съображения, че не е доказано главно и пълно наличието на виновно поведение от страна на служители на третото лице -помагач, както и съществуването на пряка причинна връзка между твърдените увреждания на имота и действията на лицата, осъществили принудителното изпълнение на заповедта.

Не е кредитирал частните експертизи, като е приел, че не съставляват годно доказателствено средство. Посочил е, че същите могат да се ползват като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, каквото не е налице.

Обосновал е извод, че ищецът не е доказал какво е било състоянието на сградата преди предприетото от ответника разрушаване и какво е било нейното състояние непосредствено след завършеното на 05.10.2015 г. принудително изпълнение на заповедта. Това състояние определено не е установено с приетите по делото експертизи, защото вещите лица са описали състоянието на сградата шест години след приключване на принудителното изпълнение и въз основа на това състояние са дали заключение за наличието на пряка причинна връзка. Тези констатации обаче са необосновани, доколкото се касае за един много продължителен период от време, през който сградата се е разрушавала в резултат на неблагоприятните метеорологични и атмосферни условия, и в резултат на непредприемане на необходимите действия от страна на собственика на недвижимия имот за неговото съхранение.

Приел е, че не е доказано наличието на пряка причинна връзка именно с действията на служители на ответника и третото лице - помагач.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГК, ВКС мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи по спорния предмет при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. В обжалваното въззивно решение се съдържа такова обсъждане, поради което не се разкрива противоречие с тълкувателния акт.

В трайно установената съдебна практика се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и релевантните факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, които са се свеждали до оценката на частните експертизи, събрани в първоинстанционното производство. В решение № 214/29.05.2014 г. по т. д. № 992/2012 г. на ВКС, първо т. о., е прието, че частната експертиза не съставлява годно доказателствено средство и за да се позове съдът на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, следва да допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно събере същата, като доказателство в рамките на исковото производство. Отговорът е предпоставен от принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл. 11 ГПК във връзка с чл. 195 ГПК и чл. 200 ГПК. Посочено е също така, че частната експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Липсата на оспорване е релевантна само по отношение на годни доказателствени средства. Дори и при съгласие на страните, обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса, съдът и в съответствие с чл. 202 ГПК би могъл да откаже да я цени.

Изложените доводи в касационната жалба са относими към събирането на нови доказателства по смисъла на чл. 147 ГПК, с които са обосновани оплаквания за допуснато процесуално нарушение. Те не кореспондират на установеното по делото. Същото е било изпратено по подсъдност на окръжния съд, като в първото проведено пред него заседание са били събрани експертизата и гласните доказателства.

В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника направените разноски в касационното производство в размер на 300 лв. /за юрисконсултско възнаграждение/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 721 от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2680/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Осъжда „Палавра“ ЕООД - гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Л. К. № 31, ет. 6, ателие № 1, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, бул. „Х. Б. № 47, сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: