О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49

гр. София, 09.03.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 464/ 2022 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „А. И. ООД чрез управителя Л. П. П., приподписана от адв. П. Т. от АК - В., срещу определение № 2733 от 19.10.2021 год. по въззивно ч. гр. д. № 2563/2021 год. на Софийски апелативен съд. С него се потвърждава разпореждане № 269634 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 1313/2020 год. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от дружеството искова молба в частта срещу ответника Министерство на правосъдието.

Според касатора въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано, с оглед на което моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение към жалбата поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поставят се правни въпроси, които касаят: приложимите закон и процесуален ред за разглеждане на искове за вреди, причинени от актове на съдии по вписванията; размерът на дължимата държавна такса по тези искове; приложимите закон и процесуален ред, по който се разглеждат искове за вреди срещу държавата вследствие нарушение на правото на ЕС; начина, по който следва да се индивидуализира вредоносен охранителен акт на съдия по вписванията; момента, към който следва да се определи приложимият закон, при изпращане на исковата молба по подсъдност на друг съд; както и значението за гражданския съд на влязъл в сила акт на административен съд, с който същият се произнася по законосъобразността и доказателствата на поставен за разрешаване гражданскоправен спор и процесуалната легитимация на ответниците.

О. М. на правосъдието, представлявано от юрисконсулт Ю. Б., оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:

За да постанови определението въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с претенция за вреди от постановени от съдии по вписванията актове в рамките на охранително производство, по която надлежен ответник е Министерство на правосъдието в качеството му на държавен орган, с който длъжностното лице /причинител на вредите/ е в служебно правоотношение. Доколкото описаният от ищеца фактически състав остава извън лимитативно очертаните хипотези в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, производството следва да бъде проведено по общия исков ред и на основание общите материалноправни разпоредби на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. В този смисъл е посочено и че дължимата държавна такса е в определения от първоинстанционния съд размер на 4 % от цената на иска. Съгласно мотивите към определението, в исковата молба и последващите множество уточнителни молби и заявления не са индивидуализирани в достатъчна степен конкретните охранителни актове на съдии по вписванията, въпреки дадените от съда уместни, законосъобразни и подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности. С оглед на това е формиран извод, че ищецът не е изпълнил нито едно от дадените указания, което е основание за връщане на исковата му молба.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Разяснено е също така, че като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Следователно, когато се твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да изложи и конкретни аргументи, които да обосновават разглеждане на поставените въпроси предвид необходимостта от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т. 4 от цитираното Тълкувателно решение/.

В разглежданата хипотеза касаторът не е изложил никакви конкретни аргументи в подкрепа на гореизложените предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетното позоваване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не отговаря на въведеното от законодателя изискване за точно и мотивирано изложение, а липсата на такова представлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това, следва да бъдат изтъкнати и следните съображения:

Въпросът за приложимите закон и процесуален ред за разглеждане на искове за вреди, причинени от актове на съдии по вписванията, намира разрешение в установената практика на ВКС и ВАС - определение № 10 от 19.02.2015 год. на ВКС и ВАС по гр. д. № 6/2015 год., 5-членен с-в, определение № 55 от 23.10.2019 год. на ВКС по гр. д. № 34/2019 год., 5-членен с-в, определение № 288 от 27.06.2019 год. на ВКС по ч. гр. д. № 1994/2019 год., III г. о., решение № 60187 от 8.10.2021 год. на ВКС по гр. д. № 527/2021 год., III г. о. Съгласно приетото в тях, дейността по вписване не е административна, а има характера на охранително производство, поради което отговорността за незаконосъобразни действия при осъществяване на тази дейност следва да се реализира по общия исков ред, когато се претендира обезщетение за вреди от неправилно вписване. Изменението на чл. 128, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105/16 год./ не води до промяна на горните изводи относно разглежданата хипотеза, касаеща задължения във връзка с Правилника за вписванията. В практиката на Върховния касационен съд е изяснено още, че съдът сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, без да е обвързан от сочената от тях квалификация – в този смисъл постановените от ВКС решение № 388/ 02.12.2013 год., по гр. д. № 1030/2012 год., IV г. о., решение № 196/15.10.2013 год. по гр. д. № 1348/2012 год., III г. о. и решение № 115/04.12.2018 год. по гр. д. № 333/2018 год., II г. о.

Гореизложеното имплицитно съдържа отговор и на поставения въпрос относно дължимата държавна такса по тези искове. При липсата на аргументи за изменение на така установената съдебна практика, липсва основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол в приложното поле на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът за приложимите закон и процесуален ред, по който се разглеждат искове за вреди срещу държавата вследствие нарушение на правото на ЕС, изобщо не е обсъждан от въззивния съд. Следователно същият няма отношение към решаващите изводи на съда по конкретния процесуалноправен спор и не удовлетворява изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същите аргументи липсва основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставения от касатора въпрос: „Разпореждането, с което се извършва вписване на чужди на лице имоти по негова партида без негово информирано съгласие с цел тяхна последваща продажба от негово име представлява, или не, нарушение на правото на Европейския съюз и ако да, то какъв тогава е размерът на дължимата ДТ при иск за обезщетение за вреди срещу ответник – държавен орган, отговорен за законосъобразността на действията/актовете на негов подопечен служител?“.

Ирелевантно е да се изследват и въпросите за начина, по който се индивидуализира вредоносен охранителен акт на съдия по вписванията; момента, към който следва да се определи приложимият закон, при изпращане на исковата молба по подсъдност на друг съд; както и значението за гражданския съд на влязъл в сила акт на административен съд, с който същият се произнася по законосъобразността и доказателствата на поставен за разрешаване гражданскоправен спор и процесуалната легитимация на ответниците. Това е така, тъй като изходът на спора не би се повлиял от отговора на тези въпроси. При констатирани нередовности на исковата молба е налице процесуална пречка за извършване на следващи съдопроизводствени действия по спора. В тези случаи на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като при неизпълнение в срок на дадените указания съдът е длъжен да процедира съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и да върне исковата молба. В този смисъл: решение № 280 от 05.07.2012 год. на ВКС по гр. д. № 298/2011 год., I г. о., решение № 44 от 02.02.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1944/2009 год., IV г. о. и др. Достатъчно е страната да не изпълни част от дадените указания, за да настъпят предвидените неблагоприятни последици.

Настоящият съдебен състав намира, че не се обоснова очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като не се установява такъв „особено тежък порок“ на съдебния акт, който да е установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Мотивите и диспозитивът на определението са израз на предоставената на съда компетентност при решаване на конкретния процесуалноправен спор, в съответствие с формалната логика и основните начала на гражданския исков процес. Оплакванията на касатора по съществото си изразяват несъгласието му с дадената от съда правна квалификация на спора и достигната констатация за липса на достатъчна индивидуализация на фактите и обстоятелствата, формиращи основанието на иска. В този смисъл представляват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат преценявани от касационната инстанция едва след допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2733 от 19.10.2021 год. по въззивно ч. гр. д. № 2563/2021 год. на Софийски апелативен съд, по постъпилата срещу него частна касационна жалба на „А. И. ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставения от него въпрос: „Разпореждането, с което се извършва вписване на чужди на лице имоти по негова партида без негово информирано съгласие с цел тяхна последваща продажба от негово име представлява, или не, нарушение на правото на Европейския съюз и ако да, то какъв тогава е размерът на дължимата ДТ при иск за обезщетение за вреди срещу ответник – държавен орган, отговорен за законосъобразността на действията/актовете на негов подопечен служител?“

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.