Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

София 09.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

М. Р.

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2000 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 60696 от 14.10.2021г. по касационната жалба на „Тимотей 2008“ ЕООД, представлявано от управителя К., чрез процесуалният представител адвокат К. против въззивно решение № 260154 от 4.02.2021г. по в. гр. д. № 1597 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 944 от 16.03.2020г. по гр. д. № 6385/2019г. на РС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на„Тимотей 2008“ ЕООД против Р. С. К. с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, стойност на незаконосъобразно отнета му движима вещ, автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“, с рама № ...., без регистрационни табели, ведно със законната лихва считано от 7.10.2013г. като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпросите за съдържанието на задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието и за това – допустимо ли е да се пререшава въпроса за собствеността, когато наказателният съд – в мотивите на влязлата си в сила присъда, с която е осъдил за кражба лицето, което е ответник по иска с правно основание чл.45 ЗЗД, вече се е произнесъл за това кой е собственик на откраднатата вещ.

В проведеното открито съдебно заседание, от страните единствено се явява процесуалния представител на касатора. Счита, че касационната жалба следва да бъде уважена и представя писмена защита. Развитите в нея доводи са следните: с влизането в сила на присъдата, се счита установен фактическият състав на извършеното от дееца престъпление и така установен той има обвързваща сила за гражданския съд. В случая ответникът е признат за виновен, че на посочената дата е отнел чужда движима вещ /процесния автомобил/ от владението на ищеца, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои. От обективна страна изпълнителното деяние се състои в отнемане на чужда вещ, т. е. касае се за вещ, която не е извършителя на деянието. В съдебната практика /решения по гр. д.№ 60168/ 2016г. на ІV г. о., т. д.№ 1882/2014г. на ІІ т. о., т. д.1047/2015г. на ІІ т. о., гр. д.№ 6298/2015г. на ІV г. о./ се приема, че след като установеният фактически състав на престъпното деяние като квалифициращ състав включва причиняването на определен резултат и връзка между деянието и резултата, то констатациите на наказателния съд за този резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Когато наказателният съд се е произнесъл по въпроса са собствеността, за да прецени вината на извършителя /както в случая е направено на стр.10 и стр.14, абзаци последни от мотивите на наказателния съд/, то това произнасяне е задължително за гражданския. Това е така, защото в случая - ако наказателният съд беше приел за съвместно разглеждане гражданския иск, той щеше да го уважи. Това трябва да направи и гражданския съд, защото неговата функция е акцесорна, тя е следствие на приключилия наказателен процес. Идентичността на автомобила, предмет на присъдата и на настоящата искова молба не е била спорна по делото /подобно възражение ответника не е правил./ Касаторът желае въззивния акт да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искът да бъде уважен. Претендира направените разноски, които по представен списък възлизат на 1 390лв., от които 290лв. държавни такси и 1 100лв. адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на което е установено с представени договори за правна помощ и съдействие от 13.07.2020г. /стр.19/, в който сумата е посочена като заплатена в брой.

Ответната страна не се явява и не се представлява. Развитите от него, чрез процесуалния му представител адвокат К., в отговора доводи са следните: Релевантният от обективна страна елемент от състава на деянието, за което той е осъден е отнемане на владението, а не на собствеността на вещта. По делото не е изяснен по безспорен начин въпросът за собствеността на процесния автомобил. Патримониумът на ищецът не е накърнен от извършеното деяние, за което деецът е осъден, поради което предявеният иск е неоснователен, а постановеният въззивен акт е правилен.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

По въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно чл.300 ГПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Визира се конкретно извършеното изпълнително деяние /действие или бездействие/, с характерните му белези, относими към осъществените юридически факти, за което деецът е осъден. Когато в хода на наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане гражданския иск на пострадалия и той го предяви по общия ред на чл.45 ЗЗД, при преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази задължителната сила на влязлата в сила присъда. Настоящият съдебен състав споделя вече установената практика, съгласно която при наличие на влязла в сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответника по делото /вж. в този смисъл решение по гр. д.№ 1063/2018г. на ІV г. о./ Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство /вж. решение по гр. д.№ 3149/2017г. на І г. о./ Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила /вж. напр. решения по т. д. № 3945/2013 г. I т. о., т. д. № 411/2010 г. II т. о., т. д. № 368/2010 г. I т. о. /

В конкретния случай по делото е установено следното:

С присъда № 143 от 12.06.2018г. по н. о.х. д.№ 461/2018г. на РС Пловдив, влязла в сила на 23.11.2018г., ответникът Р. К. е признат за виновен за това, че на „неустановена дата в периода 6.10.2013г.- 7.10.2013г., в [населено място], при условията на посредствено извършителство, чрез другиго - М. Б. П., чрез използване на техническо средство - ключ, е отнел чужда движима вещ, а именно - л. а.марка „Шевролет“, модел „Епика“,с № на рамата ...., без регистрационни табели, на стойност 13 000лв. от владението на ищцовото дружество „Тимотей 2008“ ЕООД [населено място], ЕИК[ЕИК], без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да го присвои, престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 НК, за което е осъден на една година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. В мотивите на присъдата е прието за установено следното: Управителят и представител на дружеството „Тимотей 2008“ ЕООД М. К. се е занимавал с търговия на таксиметрови автомобили от 2009г. Той закупувал автомобили от чужбина, ремонтирал ги в България, пребоядисвал ги и ги оборудвал за осъществяване на дейност като такси. Вносът на автомобили, той е осъществявал чрез свидетеля П., който отивал в чужбина /най-често Германия или Нидерландия/, капарирал автомобилите, с предоставена му от К. пари, а останалата сума или плащал по банков път, или на място, в брой, след което докарвал автомобилите в България. За транспортирането им било достатъчно да се представи талона на автомобила, но не и договор за покупко-продажба. П. действал чрез пълномощно, предоставено му от К., като в сключените договори да продажба, за купувач - или се подписвал той, или оставали непопълнени, като името на купувача се вписвало при продажбата в България. Ответникът К. развивал идентична на дейността на К.. Известно време двамата работили съвместно, но тази практика приключила през лятото на 2013г., когато отношенията им се влошили. През м. април К. закупил процесния автомобил „Шевролет-Епика“, в Нидерландия, като на 16.04.2013г. превел по банков път капаро от 600евро на продавача „Р. А. Б.В.“, чрез фирмената сметка на „Тимотей 2008“, а другата част до договорената сума от 4 650евро, предоставил на П. за доплащане на място. Отделно заплатил и 1000евро за превоз. За сделката бил съставен договор за покупко-продажба от 20.04.2013г. между„Тимотей 2008“ и „Р. А. Б.В.“ В края на месец април колата била докарана в България и разтоварена в [населено място], в сервиза на Т., който следвало да я боядиса. Били предоставени и двата ключа за автомобила, които били поставени на ведно място в сервиза. На 2.10.2013г. К. посетил сервиза и видял, че автомобила е боядисан в жълт цвят, като оставало само да се сглобят брони, фарове и дръжки. Автомобилът следвало да е готов до 7.10.2013г. Междувременно, този сервиз бил посетен и от ответника К., който на неизвестна дата и по неустановен начин, се сдобил с ключ от процесния автомобил „Шевролет-Епика“. На неустановена дата, в периода 6.10.2013г.- 7.10.2013г., посоченото в присъдата лице П., по поръчение на К., посетил сервиза в [населено място], поставил предадените му от К. регистрационни табели на автомобила и с дадения му от същия ключ го закарал в [населено място], в двора на бабата на негов приятел. На 7.10.2013г., Т. установил, че автомобилът е изчезнал и се обадил на К.. Автомобилът бил преместен от К. от [населено място] в К., където останал няколко месеца. През лятото на 2014г. ответникът К. закупил от чужбина същият мярка и модел автомобил „Шевролет-Епика“, който регистрирал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], с номер ... Било издадено свидетелство за регистрация на 1.07.2014г., на името на „Аутоинвест груп“ ЕООД, представлявано от П.. Тази регистрационна табела с номер .... била поставена на процесния автомобил с рама ...... По този начин, същият бил откаран в [населено място], в сервиз за разкоплектоване. Там било издадено удостоверение № 6/3.07.2014г., че е приет в център за разкомплектоване, като автомобилът бил записан с регистрационния номер ...., с номера на рамата, номера на двигателя на закупения от К. „Шевролет-Епика“. По този начин процесният автомобил бил разкоплектован. Тази фактическа обстановка, наказателният съд е приел за установена, въз основа на подробно описаните и обсъдените от него доказателства по делото – протоколи за разпит на свидетели, извлечение от движение на фирмена сметка, фактура от 26.04.2013г., договор за покупко-продажба от 20.04.2013г., фотокопия на автомобил І и ІІ част. Въз основа на тях, наказателният съд е извел решаващият си извод, че автомобилът е собственост на „Тимотей 2008“ ЕООД. В мотивите си е посочил, че направеният извод за собственика на автомобила не се повлиява от факта, че фактурата е издадена на името на „Осур“ ЕООД, доколкото с гласни доказателства е установено, че през процесния период представителят на „Тимотей 2008“ ЕООД, К., е оперирал с посочената фирма „Осур“ ЕООД, използвайки я за свои бизнес цели. Въз основа на тези свои разсъждения, наказателният съд е постановил присъдата си. При обсъждане на доказателствата, той е обсъдил и направеното от подсъдимия /а в настоящето производство ответник/ К. възражение, че той е собственик на процесния автомобил, а не „Тимотей 2008“ ЕООД.

В настоящето производство с правно основание чл.45 ЗЗД ответникът е направил абсолютно идентични на направените през наказателния съд възражения във връзка със собствеността на процесния автомобил, твърдейки че гражданският съд следва да изведе собствен извод по същия въпрос. Нови доказателства в хода на производството по чл.45 ЗЗД не са представяни /но наказателното дело е приобщено като доказателство/, както и не са правени възражения от ответната страна, различни от вече направените в хода на наказателното производство. Имайки пред вид тези обстоятелства, както и съобразявайки, че отговорът на въпроса за собствеността на отнетата вещ, във връзка с която е постановена осъдителна присъда, е бил определящ за вината на дееца и за авторството на деянието /защото ако вещта беше собствена, а не чужда на извършителя, той нямаше да бъде признат за виновен, че е извършили престъпното деяние и нямаше да бъде осъден/, настоящият съдебен състав намира, че на въпроса за собствеността гражданският съд не може да даде различен отговор от вече дадения в приключилото наказателно производство. Изхождайки от принципа на предвидимите правни очаквания, би било недопустимо, ако при едни и същи обстоятелства – наказателният съд, разглеждащ въпросите за вината и отговорността на дееца би уважил предявения от пострадалото лице граждански иск /ако го беше приел за разглеждане/, а гражданския съд – не, при идентична фактическа обстановка, след като в предмета на спора не са въведени за установяване други, различни факти, за които да се твърди, че имат отношение към гражданските последици от деянието. Както вече беше посочено при отговора на въпроса във връзка, по който е допуснато касационно обжалване, в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, подлежат на установяване всички други факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието. В случая други факти, които да бъдат установявани, не са въведени от страните. При това положение, не следва да се преценя като основателно искането на ответника, гражданският съд – при идентични факти, на тези, установени от наказателния съд и по въпрос, свързан с осъщественото престъпно деяние - да изведе извод, различен от вече направения от наказателния съд.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на въззивния съд за неоснователност на иска. Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД – установена е вината на дееца, противоправността на деянието, вредата и причинната връзка, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочения в присъдата размер на вредата от 13 000лв.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1 390лв. Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса от 520лв., пред вид нормата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, освобождаваща ищеца от предварителното й заплащане.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260154 от 4.02.2021г. по в. гр. д. № 1597 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 944 от 16.03.2020г. по гр. д. № 6385/2019г. на РС Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на „ТИМОТЕЙ 2008“ ЕООД, ЕИК [ЕГН], представлявано от М. Т. К., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 13 000лв./тринадесет хиляди лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди, стойност на незаконосъобразно отнета движима вещ автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“, с рама № ......, без регистрационни табели, ведно със законната лихва, считано от 7.10.2013г., както и сумата от 1 390лв. /хиляда триста и деветдесет лева/, направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сумата от 520лв. държавна такса /петстотин и двадесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.