О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143

гр. София, 09.03.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2740 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Чез електро България“ АД срещу решение № 262337/08.04.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 2836/2020 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено в обжалваната му част първоинстанционното решение от 27.06.2019 г. по гр. дело № 1082/2018 г. на Софийския районен съд и вместо това е уважен, предявеният от Ц. Т. Л. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено, че ищцата не дължи на ответника-касатор заплащане на сумата 6 842.24 лв., начислена като стойност на потребена електроенергия за периода месец юни 2005 г. – месец февруари 2011 г. в къщата в [населено място], клиентски № ......, както и лихви за забава на плащането на главницата за период до 04.12.2017 г.; в тежест на касатора са възложени разноски по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-жалбоподател, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) дали едно вземане може...