О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

София, 09.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №4937/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. М., [населено място], срещу определение №996/24.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1215/2021 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №88 от 15.06.2021 г. по гр. дело №232/2021 г. на Районен съд - Поморие за прекратяване производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд - Сандански. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно.

Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. Твърди, че определението е и очевидно неправилно. Счита, че във въззивния акт съдът се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставени са въпросите: 1. „При определяне на местнокомпетентния съд по искове за родителски права възможно ли съдът да не вземе предвид обичайното местопребиваване на децата, а да съобразява временното им отвеждане на друго място.“; 2. „Несъобразяването с интересите на децата прави ли определението на съда неправилно.“

Ответницата по частната жалба Б. Н. К., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.

Въззивният съд е приел, че според разпоредбата на чл.127, ал.2 СК спорът относно родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. По аргумент от чл.120 ГПК фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност следва да се преценяват към момента на подаването на исковата молба. В случая това е...