О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 82гр. София, 08.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 3746/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. С. срещу въззивно решение от 09.06.2021 г., постановено по в. гр. дело № 95/2021 г. на Монтанския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 14.12.2020 г. по гр. д. № 682/2016 г. на Берковския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК допуснатият до съдебна делба недвижим имот е изнесен на публична продан.

По делото е установено, че с решение № 159 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 1534/2019 г. на ВКС, ІІ г. о. е допусната съдебна делба на недвижим имот – самостоятелна стая /нежилищен обект с идентификатор ***/ със застроена площ от 26,36 кв. м, представляваща самостоятелен обект на втория етаж в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] между С. Н. Я., Д. И. А. /с квоти по 6/24 ид. части/, Т. Ц. Ц., А. Т. П., Ц. Т. С. /с квоти по 2/24 ид. части/, С. Б. Н. и Е. Б. Д. /с квоти по 3/24 ид. части/.

Съделителят Т. Ц. Ц. е починал в хода на процеса и е заместен от своите наследници по закон А. Т. П. и Ц. Т. С..

Предвид обстоятелството, че процесният имот не представлява жилище и е реално неподеляем, въззивният съд е приел, че единственият способ за извършване на делбата му е публичната продан, респ. е направен извод за неоснователност на възлагателната претенция на съделителката Ц. Т. С. по чл. 349, ал. 2 ГПК, основана на доводи, че стаята е била част от жилището на нейните наследодатели.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/2004 г. на ОСГК и на становището на К. Ц. в труда му „Съдебна делба”, второ издание.

Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като касаторката не е посочила правен въпрос от значение за изхода на делото, което съгласно цитираното тълкувателно решение е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това не е налице никакво противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 7, относно условията при които се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК/отм./, аналогичен на чл. 349, ал. 2 от сега действащия ГПК, нито касаторката сочи конкретно в какво се изразява то. Практиката на ВКС по приложението на тези разпоредби е константна в смисъл, че предмет на възлагане може да бъде само неподеляем жилищен имот, каквито характеристики процесната стая няма.

В допълнение следва да се отбележи, че противоречието на въззивното решение с различни становища в правната доктрина не е основание за допускането му до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а освен това становището на проф. К. Ц., на което се позовава касаторката, че и нежилищни обекти могат да бъдат обект на възлагане при съдебна делба, е базирано на нормативна уредба – чл. 22, ал. 1 ЗСГ /отм./, която понастоящем не действа.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 95/2021 г. на Монтанския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: