Производството е по реда на чл. 131-132 ДПК отм. във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П., против решение от 14.06.2006 г., постановено по адм. дело № 1268 от 2005 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменен ДРА № 712 от 29.07.2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение № 1099 от 29.09.2005 г. на РДД - гр. П., за непризнат данъчен кредит на "Радиал" ЕООД - гр. Х., в размер на 12 668,45 лв. по фактури № 2 от 27.06.2002 г. и № 5 от 25.07.2002 г., издадени от МД "Интеримпекс" ЕООД - гр. С., и по фактура № 1852 от 30.12.2003 г. с ДДС 608,33 лв., издадена от "К. М." ЕООД, ведно с прилежащите лихви.

В касационната жалба се излагат съображения, обосноваващи незаконосъобразност на решението поради допуснати от съда нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Касаторът поддържа, че изводите на съда са изградени при едностранно тълкуване на събраните по делото доказателства. Не е съобразено обстоятелството, че за да се установи дали ДДС е начислен при доставчика при спазване изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, следва да се извърши проверка на цялото счетоводство, което следва от разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ДПК. Освен това съдът не е взел предвид, че законодателят е предвидил случаи на отказ на данъчен кредит, когато са налице обстоятелства на чл. 65, ал. 4, от ЗДДС, а в конкретните два случая е налице такава хипотеза, а именно доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания срок. По подробни съображения в този смисъл моли съда да отмени решението в обжалваната част и да се произнесе по същество, като отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Радиал" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отменил данъчен ревизионен акт № 712 от 29.07.2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение № 1099 от 29.09.2005 г. на РДД - гр. П., за непризнат данъчен кредит на "Радиал" ЕООД - гр. Х., в размер на 12 668,45 лв. по фактури № 2 от 27.06.2002 г. и № 5 от 25.07.2002 г. издадени от МД "Интеримпекс" ЕООД - гр. С., и по фактура № 1852 от 30.12.2003 г. с ДДС 608,33 лв., издадена от "К. М." ЕООД, ведно с прилежащите лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че преките доставчици ЕООД "МД Интеримпекс" и "К. М." са начислили ДДС по процесните фактури в своето счетоводство като задължение към бюджета. За да стигне до този извод, се е позовал на заключението на вещото лице, което е извършило проверка в счетоводството на тези двама доставчици и е констатирало, че същите са отразили ДДС в своето счетоводство.

Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които от своя страна са довели до неправилно прилагане на материалния закон.

Според фактическите констатации в данъчния ревизионен акт при ревизията е установено, че преките доставчици "МД Интеримпекс" ЕООД и "К. М." ЕООД не са представили изисканите им от данъчните органи, чрез изпращане на съобщения по реда на ДПК, документи, удостоверяващи начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, както и други документи, свързани с реалността на доставката и предходните доставчици. Тези документи не са били представени в регламентирания по ДПК срок. При тези констатации данъчните органи са направили извода, че липсват доказателства за начисляване на ДДС съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС от преките доставчици, както и доказателства за реалността на осъществената доставка, за предходните доставчици и за счетоводната отчетност във връзка с тези доставки, поради което е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС.

Съдът, позовавайки се единствено на заключението на вещото лице, че преките доставчици са начислили данъка по издадените от тях фактури като задължение към бюджета, е отменил ДРА. Безспорно, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС за получателя по доставката, е необходимо да се установи по категоричен начин, че неговият доставчик е изпълнил законовите изисквания по отразяване на издадените данъчни фактури в дневника за продажби и в справката-декларация и на ДДС в счетоводството на доставчика в специалните счетоводни сметки, което представлява задължаване на доставчика към бюджета съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС

. Това задължаване представлява гаранция, че впоследствие данъкът ще постъпи ефективно в бюджета, макар и последното да не е свързано с предпоставките по чл. 64 ЗДДС за възникване на материалното право на получателя да приспадне начисления му данък. За ревизирания данъчен период законодателят допуска да се проверяват не само преките, но и предходните доставчици и по този начин да се изследва веригата от търговци, участвали в доставките до крайния получател. В настоящия случай, тъй като доставчиците не са представили доказателства освен за начисляването на ДДС в своето счетоводство, а така също и доказателства във връзка с извършване на доставката и предходните доставки, именно поради това правното основание, на което е отказано правото на данъчен кредит, е при хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС. Такива доказателства, както се каза, не са били представени и в хода на съдебното обжалване и няма данни да е била поставяна такава задача на вещото лице. Съдът обаче при постановяване на обжалваното решение единствено е обсъдил въпроса за наличие на предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС и изобщо не е обсъдил правното основание, на което е било отказано правото на данъчен кредит, а именно това на

чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Следва да бъде посочено също, че по отношение на доставките от 2002 г., за които е констатирано наличието на хипотезата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, за оборването й освен доказателства за наличието на условията на чл. 64 от ЗДДС по отношение на прекия доставчик следва да бъдат сочени и други доказателства относно всички обстоятелства в хипотезиса на тази правна норма. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при изпълнението и на всички тези изисквания или при наличие на обстоятелства, даващи основание да се приложи хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС. Съдът е бил длъжен да обсъди и да се произнесе по отказаното право на данъчен кредит на посоченото в ДРА правно основание - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Като не е сторил това, не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 3 от ДПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания ДРА и не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК. Съдът в тази част не е изложил никакви мотиви и не е обсъдил приложението на тази правна норма, с което е нарушил и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ГПК, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и невъзможност на касационната инстанция да провери правилността на решението, поради което делото следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като прецени всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, да се произнесе по спорния въпрос относно наличието или не на правното основание на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, което е пречка за ползване на правото на данъчен кредит на получателя по дадена доставка, независимо че са налице останалите изисквания на чл. 64 ЗДДС.

Предвид изхода на спора въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 и 2 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решението от 14.06.2006 г., постановено по адм. дело № 1268 от 2005 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.