Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Началника на М. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 2346 от 10.04.2013 год., постановено по адм. дeло № 3891/2012 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 9600-0088/22.03.2012 год. за определяне на нова митническа стойност и е определено допълнително държавно вземане по 6 броя ЕАД в размер общо на 14 447.18 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното му погасяване.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за неспазване на законоустановената форма на издадения административен акт е неправилен. Счита, че в хода на пръвоинстанционното производство не са обсъдени в съвкупност всички ангажирани доказателства, включително и събраните официални документи от турската митническа администрация. Въз основа на тях се установява, че процесните стоки са внесени при занижена митническа стойност, което е наложило нейното последващо коригиране на основание чл.29 от Регламент № 2913/1992 год. на Съвета. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на решение № 9600-0088/22.03.2012год., издадено от Началника на М. С., ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Садат” ООД не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил издаденото от касатора Решение № 9600-0088/22.03.2012 год., с което на основание чл. 201 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 е определена нова митническа стойност и допълнително държавно вземане в размер на общо на 14 447.18 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението по ЕАД №.№ 11BG005807H0007349/25.01.2011г.,11BG005807H0005599/20.01.2011 г. , 11BG005807H0007357/25.01.2011 г., 11BG005807H0005639/20.01.2011 г., 11BG005807H0016100/23.02.2011 г.,11BG005807H0016087/23.02.2011 г.
За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Посочил е, че в оспореното решение не са изложени мотиви и в хода на съдебното производство не са представени категорични доказателства, които да обосновават преценката на митническия орган, че следва да кредитира документите, представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не тези, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на обосновани от събраните доказателства фактически и правни изводи, съответстващи на приложимия материален закон.
Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при контроверсни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представените с шестте ЕАД фактури, респективно - на сумата, обективирана в търговските фактури, изпратени по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка настоящият състав напълно споделя изложените от административния съд мотиви, които са формирани след последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не е конкретизиран редът и използваният метод за определяне на нова митническа стойност, фактическите основания за включване на транспортните разходи към така определената нова митническа стойност, респективно – актът е немотивиран, което е самостоятелно основание за отмяна поради невъзможността съдът да упражни всеобхватен контрол на неговата законосъобразност.
Касационната инстанция споделя и аргументите на административния съд относно констатираните нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, които правилно са квалифицирани като съществени, тъй като са накърнили правото на защита на вносителя и са повлияли на формираната крайна воля при издаването на акта. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил представените от турската митническа администрация документи и в резултат на това е формирал необоснавани изводи, тъй като в тази връзка са изложени конкретни доводи относно представените при оформяне на износа фактури и необходимостта те да бъдат събрани при надлежно проведена насрещна проверка.
Съгласно чл. 29, § 1 от от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 02.04.2007 г., респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Регламента, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорени от митническия орган фактури, приложени към процесните ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, §1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. П.ите от вносителя фактури и квитанции за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, са достатъчни да установят, че декларираната митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена. Митническият орган не само не е оспорил представените от вносителя доказателства, но и не е установил главно и пълно релевантното обстоятелство, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, е различна от декларираната.
Ето защо, като е определил нова митническа стойност, касаторът е издал незаконосъобразен административен акт, който обосновано и материално законосъобразно е отменен с обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2346 от 10.04.2013 год., постановено по адм. дeло № 3891/2012 год. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ Д. П. Е.М.