Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на С. М. К., М. М. К. и И. М. К. от гр. С. против решение № 5498 от 19.10.2012 г. постановено по адм. дело № 6131/2012 г. по описа на Административен съд София-град. От обстоятелствената част на касационната жалба е видно, че жалбоподателите искат отмяна на решението поради нарушено право на защита и право на участие в съдебния процес и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба - Столичната община - район "Надежда", в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. М. К., М. М. К. и И. М. К. срещу заповед № РД-09-293 от 13.06.2012 г. на кмета на район "Надежда", с която на осн. чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, чл. 22, ал. 1, чл. 33, ал. 1, т. 3, т. 6 и т. 8 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) са прекратени наемните правоотношения възникнали на основание настанителна заповед № 514 от 25.11.1977 г. на началника на службата за жилищно настаняване и договор за наем от 14.07.2005 г. за частно общинско жилище, находящо се на адрес гр. С., бл. 302, вх. Е, ет. 1, ап. 117. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването му не са допуснати...