Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Т. К. – пълномощник на В. П. П., Е. А.а Димова, М. С. В., Л. С. Л., Г. В. С., С. В. С., Р. Т. К., М. Х. К., Е. Т. Б., К. Т. К., Б. К. П., С. В. Й. и Т. В. Н., срещу решение № 99/17.04.2008 г. по адм. дело № 269/2006 г. по описа на Софийски окръжен съд. Касаторите считат, че решението е частично недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Заявяват, че от решаващите мотиви към решението, които нямат нищо общо с предмета на делото, определен от посочените в жалбата срещу обжалвания административен акт фактически и правни твърдения е видно, че дори се касае за “отказ от правораздаване”. На първо място считат, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл и по отношение на починалия по време на висящност на процеса жалбоподател А. К. П., въпреки, че производството по отношение на него е било прекратено и на негово място конституирани неговите правоприемници по закон – Е. А.а Димова и В. П. П.. На второ място считат, че решението е недопустимо и поради това, че е постановено без конституиране на евентуално заинтересовани трети лица – ползватели на новообразуваните имоти. По същество считат, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата им като е приел, че е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното производство. Молят съдебното решение да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане или процесната заповед № 842/2005 г....