Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Т. К., действащ като ЕТ „АПМП – ИП – д-р С. К.”, гр. Г., обл. Силистра, против решение № 32 от 26.11.2007 г. по А.Х.Д. № 72 по описа за 2007 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-0912-209 / 18.09.2007 г. на Директора на РЗОК – Силистра.

Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на Приложение № 8 към НРД 2006 г. - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. С., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Силистра е заповед № РД-0912-209 от 18.09.2007 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С., с която на ЕТ „АПМП – ИП – д-р С. К.”, гр. Г., обл. Силистра, са наложени следните санкции: 1. финансова неустойка в размер на 180 лв. (в двоен размер за повторно нарушение) на основание чл. 328, ал. 4, т. 4, б. „а” във вр. с чл. 236, ал. 5 от НРД, 2006 г. за извършено нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 1; 2. финансова неустойка в размер на 90 лв. на основание чл. 328, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД, 2006 г. за извършено нарушение по чл. 112, ал. 3.

С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за наличие на фактическите предпоставки за налагане на санкциите по чл. 328, ал. 4, т. 4, б. „а” и б. „б” от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006 г.). Приел е за доказано нарушението по чл. 112, ал. 3 от НРД 2006 г., състоящо се в неизпълнение на задължителни дейности съгласно Приложение № 8 към НРД, 2006 г. по отношение на задължително здравноосигуреното лице (ЗЗОЛ) Б. Х. Г., както също и нарушението по чл. 112, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., състоящо се в неоснователен отказ за оказване на ПИМП (първична извънболнична медицинска помощ) по отношение на същото ЗЗОЛ.

Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Неправилно се твърди, че за общопрактикуващия лекар не съществува задължение да извърши медицинските прегледи и изследвания в обхват съгласно Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от НРД 2006 г. задължава общопрактикуващите лекари да осъществяват дейностите по диспансеризацията съгласно приложения № 8 и 9 към Наредба № 40 за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, по отношение на лица със заболявания, посочени в приложение № 8. С клаузата на чл. 1, т. 4 от индивидуален договор № РД-2901-59 / 16.02. 2007 г. касаторът като ОПЛ се е задължил да оказва ПИМП (първична извънболнична медицинска помощ), като извършва диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Установено е, че той е включил в регистъра си за диспансерно наблюдение ЗЗОЛ Б. Х. с диагноза Хипертонична болест на сърцето, но за последен път е издал амбулаторен лист за извършен преглед на 06.04.2006 г. След тази дата на лицето не е бил извършен нито един преглед (при задължителни 4 прегледа годишно) и не е било назначено нито едно изследване или ЕКГ. На основание чл. 168 от НРД 2006 г. за извършените медицински дейности задължително се води и съхранява документация, която включва първични и финансови документи съгласно приложения № 4 и 5. Констатацията в медицински протокол № 212 / 06.07.2007 г. за липса на амбулаторни листове в здравното досие на диспансеризираното лице, издадени за извършени прегледи и назначени изследвания след 06.04.2006 г., не е оспорена и оборена чрез представени медицински документи, съдържащи изискуемите реквизити. Неизпълнението на дейностите по диспансеризацията, гарантирани от бюджета на НЗОК съгласно приложение № 8, се квалифицира като несъответствие между договорената по вид и обем и оказана извънболнична медицинска помощ, съставляващо фактическо основание за прилагане на санкциите по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „б” от НРД, 2006 г.

Неотносими са изложените в касационната съображения във връзка с проведената среща при кмета на гр. Г. и издаденото удостоверение за службата по социално подпомагане. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (обн., ДВ, бр. 45 от 02.06.2006 г.) домашните посещения се извършват, само когато състоянието на здравноосигурените лица налага това. Твърдението на касатора, изложено в писмено възражение вх. № 2905-663 / 12.07.2007 г. до Директора на РЗОК – гр. С., че болният е мобилен и може да се предвижва без чужда помощ, е в противоречие със събраните по делото доказателства. При извършване на медицинската проверка по здравното досие е установено, че касаторът д-р К. е отразил в съставените амбулаторни листове като придружаващи заболявания на пациента „застойна сърдечна недостатъчност” и „мозъчно-съдова болест”. Отразил е също така, че състоянието на пациента се характеризира със слабост в краката, предвижване с количка и затруднения в говора. Разпитана като свидетелка, медицинската сестра Великова е потвърдила, че пациентът е инвалид и съпругата му го разхожда с количка. В цитираното писмено възражение касаторът е потвърдил, че е бил канен от съпругата да посети болния в дома им, но той не се съгласил. Не може да се възприеме застъпеното н касационната жалба становище, че подобно посещение би било самоцелно и без повод. Отказът на ОПЛ да извърши домашно посещение на диспансеризирано лице, което се предвижва с чужда помощ и не е било преглеждано и изследвано повече от една година, не може да бъде възприет като основателен. Съгласно чл. 114, ал. 1 от НРД, 2006 г. лечебните заведения за ПИМП са длъжни да включат в своя месечен график часове за домашни посещения, за да могат да осигурят непрекъснатост на здравните дейности от основния пакет за ПИМП на регистрираните ЗЗОЛ, които поради влошеното си здравословно състояние не могат да посетят кабинета на лекаря. Отказът на касатора да включи ЗЗОЛ Гичев в графика си за домашни посещения е неоснователен и съставлява фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. „а” от НРД 2006 г.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – Силистра е постановил правилно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА р

ешение № 32 от 26.11.2007 г. по А.Х.Д. № 72 по описа за 2007 г. на Административен съд – Силистра. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.