Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП касационна жалба чрез процесуалния му представител юрк. Испиридонова срещу решение № 2203 от 09.05.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 1514/2011г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1001001346/04.11.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната му част от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП с решение № 33/07.01.2011 г.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че следва да се признае на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като е доказано, че автомобилът е използван за осъществяване на наемни услуги. Неправилно също така съдът е приел, че доводите на ревизиращите органи за нищожност на наемните договори са неотносими към правния спор. Поддържа се, че дружеството през ревизирания период не е собственик на автомобила, а го ползва по силата на сключен договор за финансов лизинг и поради това не може да го преотдава под наем без съгласието на лизингодателя освен при спазване изискването на чл. 346 от Търговския закон /ТЗ/. Съгласие от страна на лизингодателя липсва, поради което търговската сделка за преотдаване на автомобила под наем не е валидно сключена и не може да породи правни последици. Съгласието на лизингодателя е императивно законово изискване, което налага извода, че наемните договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,...