Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. П., гражданин на САЩ, подадена чрез адв. П., срещу решение № 1960 от 27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 9326/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 9600 0155 от 24.03.2010 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № 962 от 22.10.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с което са определени публични държавни вземания. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт.
Ответникът - началникът на М. С., чрез процесуалния представител юрк. О., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Излага съображения за нeправилност на решението и счита, че следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - София-град, е било решение № 9600 0155 от 24.03.2010 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № 962 от 22.10.2010 година. С него са определени задължения за публични държавни вземания за употребяван пътнически автомобил марка "Acura", модел TL S, 3,2, рама № 19UUA56892A004880, първа регистрация през 2002 г., работен обем 3210 куб. см, мощност 168 кw/SAE за мито в размер на 1827,46 лв., за акциз в размер на 9599,31 лв., за данък върху добавената стойност в размер на 5940,31 лв., както и лихва за забава от момента на възникване на задължението на 31.01.2009 г. до окончателното му погасяване. В мотивите на обжалваното решение административният съд е изложил подробно фактическата страна, установена в административното производство, като е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Административният орган е приел, че процесният автомобил е за лична употреба по смисъла на чл. 555, § 1, б. "б" на Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на общността. Установено е също, че отговаря на условията на чл. 558, § 1, б. "а" от същия регламент за пълно освобождаване от вносни митни сборове на превозни средства и че предметът на вноса притежава митнически статут на необщностна стока по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. С преминаването през външната граница на Европейския съюз е учреден режим "временен внос с пълно освобождаване от митни сборове" (ВВПОМС). Срокът на действие на същия, съгласно чл. 562, б. "в", трето тире от Регламент (ЕО) № 2454/93, във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92
и чл. 488д, т. 3 от ППЗМ е 6 месеца от учредяване на режима 12.05.2008 г., като изтича на 12.11.2008 година. От тази дата, на основание чл. 204, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на ЕС, чл. 19, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС
, възникват задълженията за мито, акциз и данък върху добавената стойност, както и лихва за забава. По размер те са определени съобразно митническата стойност, на основание чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на ЕС, чл. 147 от Регламент (ЕО) № 2454/93 и чл. 35 от ЗМ, като тя представлява реално заплатената сума по фактура от 08.12.2007 г. за закупуване на автомобила и транспортните разходи. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на ЕС относно случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове. Обсъдени са разпоредбите на чл. 232, § 1 и чл. 234, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 относно кога и как транспортните средства се смятат за декларирани за временен внос и относно кога стоките се смятат за представени пред митницата и кога декларацията е приета и стоката освободена. В мотивите си съдът е приел, че не е установено по делото наличие на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 488д, т. 3, б. "б" от ППЗМ, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства затова, че изпълнява на територията на РБългария задачи с точно определена продължителност, поради което срокът за приключване на режим ВВПОМС за внесения от него автомобил правилно е определен от митническия орган, съгласно хипотезата на чл. 488д, т. 3, б. "в" от ППЗМ, а именно 6 месеца. По отношение твърдението на жалбоподателя за приложение на чл. 503, ал. 3 от ППЗМ за процесния случай, съдът се е позовал на § 17 от ПЗР на ЗМ, за да обоснове извода, че доколкото противоречи на законодателството на ЕС, разпоредбата на този член не следва да бъде прилагана.
Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Възраженията, които се повдигат с касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви, които не следва да сe преповтарят.
От данните по делото безспорно е установено, че с преминаване на процесния автомобил на територията на РБългария е учреден режим " временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, както и че същият притежава статут на необщностна стока, съгласно чл. 234, § 1, във връзка с чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2454/93, във връзка с чл. 141
от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Правилно съдът е приел, че случая попада в хипотезата на чл. 562, б. "в" от Регламент (ЕО) № 2454/93 където има определен общ срок от 6 месеца за приключване на режима в какъвто смисъл е и решението на митническия орган, а именно хипотезата на "други случаи". Този срок е уреден и в чл. 488д, т. 3, букви "а", "б" и "в" от ППЗМ. По делото не са представени никакви доказателства от страна на касатора затова, че процесният автомобил е внесен от лице, което изпълнява на територията на РБългария задачи с точно определена продължителност, при което периодът на временния внос се определя в зависимост от периода, през който това лице престоява на митническата територия на РБългария с цел изпълнение на възложените задачи. Следва да се отбележи, че в жалбата до административния съд и тази до ВАС, дори не се съдържат твърдения в тази насока. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е следвало да установи това обстоятелство, тъй като доказването на това обстоятелство с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, че всеки следва да докаже факта от който черпи изгодни за себе си правни последици е в тежест на касатора. Правилно и обосновано съдът е отхвърлил и другото възражение на касатора, което се поддържа и в настоящата инстанция, свързано с приложението на нормата на чл. 503, ал. 3 от ППЗМ. Неправлино е позоваването на тази разпоредба, тъй като тя не съдържа регламентация за сроковете на временния внос, поради което е неотносима за конкретния случай. Неоснователно е и последното оплакване на касатора, свързано с обстоятелството, че решението на митническия орган е основано на документи без точен превод на български език. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че допуснатото нарушение от страна на административния орган не е съществено, още повече предвид обстоятелството, че визираните от касатора документи са представени в съдебното производство с превод на български език, но същите не са довели до различни правни изводи.
По така изложените съображения, и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 797 лв. за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1960 от 27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 9326/2010 г. на Административния съд - София-град.
ОСЪЖДА Е. Р. П., гражданин на САЩ, жив. гр. С., ж. к. "Дружба" 1, бл. 37, вх. Б, ет. 3, ап. 7, да заплати на М. С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 797 (седемстотин деветдесет и седем) лева за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М.
И.В.