Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Т. Н. П. – ВАК, процесуален представител на Ж. Д. Н., гр. В., против решение № 554/03.04.2009 г. по адм. дело № 2558/2008 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област В., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност “Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землище кв. Виница, О. В., в частта за ПИ № 897. Жалбоподателката счита това решение за незаконосъобразно, неправилно и постановено в разрез със събраните по делото доказателства. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав с конституиране на заинтересованите страни, описани в жалбата – наследниците на Т. И. и наследниците на К. К. Д.. Алтернативно моли да бъде постановено решение, с което делото да бъде върнато за ново съвместно разглеждане с адм. дело № 68/2008 г. по описа на VІІ състав на Административен съд Варна, касаещо същия имот 897, между същите страни, като целта на исканията е да се придобие имота в съсобственост с тези лица, тъй като би бил с площ повече от 378 кв. метра, обхващащ разликите над 600 кв. м от процесния НИ № 897, отреден за бившия ползвател Г. Д..
От пълномощника на ответника по делото - Областен управител на Област с административен център град Варна е постъпила Молба, в която се оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и се изразява становище, че съдебното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и като такова се моли да бъде оставено в сила.
Заинтересованите страни – П. Д. А., Д. Й. Д. и Д. Й. С. не вземат отношение по жалбата.
От заинтересованите страни Г. И. Д. и Я. Г. И., чрез процесуалния им представител адв. И. е постъпил Писмен отговор, в който се счита, че така изложените от жалбоподателя касационни основания са изцяло неправилни и незаконосъобразни. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът отново оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представени са и писмени бележки.
Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и по същество неоснователна. Съдът и вещото лице са анализирали ситуацията относно разрешенията, предвидени в ПНИ в светлината на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и са стигнали до логичния извод, че не е възможно обособяването на нов имот поради наличие на застроена сграда, невъзможност да се осигури придаване на част от оспорения имот към съседен имот, принадлежащ на касатора. Прокурорът предлага решението на Административния съд Варна да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна.
С решение № 554 / 03.04.2009 г. по адм. дело № 2558/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Административен съд – Варна, ХХХІ състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Д. Н. от гр. В., кв. “Виница” срещу Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на Областния управител на О. В., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност “Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землище кв. Виница, О. В., О. В., в частта за ПИ № 897, при участието на заинтересованите страни: П. Д. А., Д. Й. Д., Д. Й. С., Г. И. Д. и Я. Г. И..
Първоинстанционният съд е констатирал, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби. Приел е също, че е спазен материалния закон - приложимата за случая разпоредба на чл. 28, ал. 9, изр. трето от ППЗСПЗЗ касаеща урбанизираните територии, каквито са и селищните образувания по смисъла на чл. 7 от ЗУТ, за които се спазват минималните размери за лице и площ съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, регламентирани в чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ вр. с ал. 3 и предвиждат изискване за лице на имотите в селищни образувания не по-малко от 16 метра и минимална площ от 500 кв. метра, като се допуска и образуване на имоти с по-малки размери, но най-много с 1/5 част, т. е. 400 кв. метра. В случая жалбоподателката се легитимира като наследник на бивш собственик на имот с пл. № 3439, реална част от който, с площ от 378 кв. м попада върху територията на новообразуван ПИ № 897, и именно върху площта на тази реална част е изградена и отразената на скицата масивна жилищна сграда, наличието на която е било елемент от фактическия състав на придобивния способ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за бившия ползвател Г. И. Д.. Съдът е констатирал, че действително неговата площ надвишава 600 кв. метра, но разликата над тях до общата площ на имота (която е 1104 кв. метра) макар и да е достатъчна за обособяването на нов имот, не достига за това по отношение на реалната част на жалбоподателката, възлизаща на 378 кв. метра и точно тази част не би могла да се обособи в нов имот, тъй като върху нея попада изградената сграда, а законът не допуска отреждане на нов имот в съсобственост на различни бивши собственици, респективно – кръгове наследници и в територия, която не представлява част от признатия на наследниците на Д. Д. имот.
Съдебното решение е неправилно, защото е постановено при неизяснена докрай фактическа обстановка.
Образуваното пред този съд производство е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценка след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се обсъжда въпроса дали са били налице законоустановените предпоставки за преобразуване правото на ползване в право на собственост, а именно - дали правото на ползване върху земеделската земя е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет; дали в имота има построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; дали имота представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна; дали цената по оценителния протокол е заплатена в определения в ЗСПЗЗ срок. Всички тези въпроси се разрешават в една друга предходна административна процедура и дори да има нарушения, те само могат да се констатират, но не и да се отмени издадения с такива пороци акт по реда на т. н. косвен съдебен контрол в това производство, в което се осъществява пряк съдебен контрол върху обжалван конкретен административен акт. Когато претендираните по земеделската реституция земи се намират в терени (територии, зони) по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
В случая с решение № 1047 от 19.01.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. В., на наследниците на Д. К. Д. (сред които е и жалбоподателката Ж. Д. Н.), е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3.337 дка, находяща се в терен по параграф 4 на ВИНИЦА в местността “Лафолу” имот № 3439, като в решението изрично е отразено следното: “ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на правото на собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ”.
В случая оспорваният имот № 897 е записан в ПНИ на бившия ползвател Г. И. Д. с площ от 1104 кв. метра. Очевидно е, че тази площ е повече от площта, която му е била предоставена за ползване по Удостоверение № 2 / 03.12.1987 г. – 800 кв. метра, повече от описаната в Оценителния протокол от 1993 г. - 735 кв. метра и повече от тази, на която има право според § 4з, ал. 1 във връзка с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 600 кв. метра. Определената оценка за мястото и за построената в него сграда е заплатена, тоест процедурата по преобразуване на правото му на ползване в право на собственост е приключила и според горните принципни правила той е с приоритет пред бившия собственик.
От заключението на вещото лице се установява, че новообразуван имот № 897 попада частично в имот № 3439 – стар и засяга 378 кв. метра от него. Вижда се от скицата обаче, че освен в този имот на жалбоподателката, имот № 897 попада и в имот № 3443 и № 3444. Не е посочено обаче къде е било точното местоположение на имота на ползвателя в рамките на сегашния новообразуван имот № 897, което е релевантно обстоятелство за преценката за законосъобразното процедиране при определяне на новообразувания имот именно с тази му площ от 1104 кв. метра. Действително според чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ местоположението на имота в плана се съобразява със съществуващите в него сгради, съоръжения и трайни насаждения, но в случая е необходимо да се ситуира имота на ползвателя, за да се види къде точно се намира сградата и каква част от имота на жалбоподателката се застъпва.
Изложеното налага постановеното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който следва да назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза за установяване на горните релевантни обстоятелства, придружена със съответната скица – неразделна част от заключението, като по делото следва да се конституират като заинтересовани страни и собствениците на засегнатите имоти, които доколкото има данни по настоящото дело за имот № 3443 (стар) е К. К. Д., а за имот № 3444 (стар) е Т. И. Д..
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 554 / 03.04.2009 г. на Административен съд – Варна, ХХХІ състав, постановено по адм. дело № 2558/2008 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно изложените в настоящото мотиви. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Г.М.