Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 6402/10.05.2011г. на ВАС, пето отделение, постановено по адм. дело № 1577/2011г., с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо рег.№ 92-10-141/11.12.2010г., да издаде заповед за назначаване на Г. И. И. на длъжност "директор на Областна дирекция-Бургас" в Главна дирекция "Охрана" на МП и преписката е върната на административния орган за произнасяне.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и потвърждаване на атакувания отказ. Ответникът Г. И. И. оспорва жалбата.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постановени обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, пето отделение приема оспорения отказ за материалноправно незаконосъобразен и необоснован. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с неконституиране по делото като заинтересована страна на С. Г. А., който е недопуснат от комисията до участие в конкурса. Оспореният отказ е административен акт, който засяга пряко и непосредствено само лицето, което не е назначено. Останалите кандидати не са засегнати от акта и нямат право на участие в делото. Освен това, дори и да има процесуално нарушение, то може да се релевира само от страната, спрямо която е допуснато.
Настоящият състав не споделя мотивите в обжалваното решение относно императивния характер на нормата на чл. 182, ал.6 ЗМВР и начина за упражняване на правомощията на органа-при обвързана компетентност. Органът по назначаване е единствения компетентен да издаде акт за назначаване, а конкурсната комисия, която провежда конкурса, е спомагателен орган, чиито актове само подготвят крайния акт. Органът по назначаването има възможност да избере дали да назначи класираните кандидати или да не ги назначи, като това е избор между два законосъобразни начина на решаване на въпроса, т. е. той разполага с оперативна самостоятелност. При допуснати съществени нарушения в конкурсната процедура, органът има правомощие да не издаде акт за назначаване и това произтича от качеството му на орган по назначаването. Неправилно се приема от тричленния състав на ВАС, че отказът е незаконосъобразен само защото не е назначен класирания на първо място служител.
Оспореният отказ е незаконосъобразен защото са били налице всички условия за назначаване на този служител. Не е имало основания за недопускането му до участие в конкурс, а изложените за това мотиви на административния орган са неоснователни. Съгласно т. 7 и т.7.1. от Правила за определяне на условията и реда за израстване в категория, степен на категория, заемане на длъжности и временно назначаване на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при МП, когато за дадена длъжност се изисква ниво на достъп до класифицирана информация, което служителят не притежава, същият се допуска до участие в конкурса, а проучването по ЗЗКИ се провежда за служителите, допуснати до участие в конкурса, като назначаването на длъжността се извършва след издаване на разрешение за съответното ниво на достъп до класифицирана информация. Това общо правило не може да бъде дерогирано с въвеждането като специфично изискване за длъжността, за която се обявява конкурс, да се притежава определено ниво на достъп до класифицирана информация.
Не са налице и другите изложени от органа по назначаването пороци на конкурсната процедура-че не е оценявана писмената разработка на класирания на първо място кандидат и не е преобразувана оценката съгласно т. 28 от Правилата. В тази точка е посочено, че оценката от писмената работа се преобразува по начин, указан в заповедта за обявяване на конкурса. В случая в заповедта, с която е обявен спечеления от ответника конкурс, не е указан такъв начин.
Обжалваното решение е правилно като резултат, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6402/10.05.2011г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 1577/2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Т. Р./п/ Д. Р./п/ Л. М. Л.М.