Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от гр. Л., Ловешка област, срещу решение № 102/09.11.2005 г. по адм. дело № 94/2005 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 899/10.06.2005 г. на директора на РДВР – Ловеч, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗДБС – отказ за издаване на паспорт до настъпване на реабилитация на лицето. Ответникът не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК и не е реабилитиран, поради което е налице предпоставката по чл. 76, т. 2 от ЗБДС. Същата дава право на административния орган да откаже издаването на документ за задгранично пътуване и е въпрос на свободно усмотрение на този орган дали да приложи или да не приложи предвидената в този текст превантивна принудителна административна мярка. Изборът му е по целесъобразност, а издаденият административен акт подлежи на съдебен контрол само за законосъобразност. Решението е правилно.

От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 198, ал. 4 от НК (причиняване на средна телесна повреда и грабеж), които са от общ характер и са умишлени. Присъдата е влязла в сила на 07.12.2004 г. и за това осъждане...