Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211и-211к от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по касационна жалба „Туристическа информация и регистрация” АД, гр. С. срещу решение № 309 от 01.10.2007 г. по адм. дело № 175 по описа за 2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 7688/20.11.2006 г. на началника на Митница-Видин за събиране на мито - 930 лв., ДДС в размер на 1819 лв., продуктова такса - 80 лв. и законна лихва за просрочие от 01.09.2005 г. до окончателното внасяне на задължението, потвърдено с Решение №У-44-05-0225/18.12.2006 г. на директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - Русе. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответниците по касационната жалба – директорът на РМД Русе и началникът на митница Видин, не са изразили становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че стоката, автомобил „Опел вектра”, не е представена в срок пред обмитяващата митница, от което е възникнало задължение за жалбоподателя като лице, което е поело задължение да я представи пред получаващото митническо учреждение.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата Русенският окръжен съд е приел, че „Туристическа информация и регистрация” АД – гр. С. е титуляр на режим „транзит” при внос в страната на лек автомобил „Опел вектра”, видно от ЕАД № 4102/Т-19152/27.08.2005 г., с който автомобилът е бил насочен за митническо оформяне в Митница – гр. В. в срок до 31.08.2005 г. Съгласно чл. 98 от ЗМ, режимът „транзит” се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащите разпоредби. Няма спор, че стоката и необходимите документи не са били представени за митническо оформяне по надлежния ред, поради което режимът не е приключен. Правилно съдът е приел, че като титуляр на режим „транзит”, за жалбоподателя е съществувало задължение да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, определени от митническите органи за тяхното идентифициране. От разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗМ също следва, че касаторът като задължено лице по ЕАД отговаря за неизпълнението на митническата операция. Съдът правилно е стигнал до извода, че след като внесеният автомобил не е бил манифестиран в получаващата митница по този начин е бил отклонен от митнически надзор, от което е възникнало вносно митническо задължение по чл. 199 от ЗМ. Правната квалификация на основанието за възникване на митническото задължение на жалбоподателя е по чл. 199, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 3, б. ”в” от ЗМ, в които е предвидено, че задълженото лице е лицето, отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от ползването на митническия режим, при който са поставени стоките в случай на отклонение от митнически надзор.

Неоснователно е възражението на касатора, че отговорни за митническите задължения са превозвачът и получателят на стоката, а не „Туристическа информация и регистрация” АД – гр. С., и митническите органи е следвало да насочат претенцията си към първо към тях. На основание разпоредбите на чл. 102, ал. 1 и 2 от ЗМ, повече от едно лице са отговорни за плащането на митническото задължение. А когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане (чл. 202, ал. 2 от ЗМ). При солидарното задължение всеки от длъжниците отговаря пред кредитора за цялото задължение и преценката на митническия орган към кого да насочи претенцията си е в рамките на оперативната му самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Неотносими към случая са изложените в касационната жалба доводи за аналогия с гаранционната отговорност на АЕБТРИ. Отговорността на АЕБТРИ е предвидена в специални правни норми и е особена солидарна отговорност, при която е предвидена задължителна поредност при търсене на изискуемите държавни вземания.

Без основание са и изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на процесуалните правила при връчването на уведомленията по чл. 259 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ЗПЗМ) и чл. 206 от ЗМ. От доказателствата по делото е видно, че първото е получено на ръка срещу подпис, а второто с писмо с обратна разписка. Възражението, че уведомленията, както и крайният административен акт са получени от лице без представителна власт не е подкрепено от никакви доказателства. Касаторът е имал възможност да представи доказателства, че режимът е успешно приключен, но не го направил.

Неотносими към настоящия спор се явяват и цитираните в касационната жалба решения на Съда на Европейските общности, тъй като към момента на издаването на обжалвания административен акт, страната ни не е била член на Европейския съюз и чл. 11, ал. 2 от Регламент ЕИО № 1062/87 г. на Комисията от 27.03.1987 г., относно разпоредбите за прилагане, както и за мерките за опростяване на режима на общностен транзит, изменен с Регламент № 1429/90 г. на Комисията от 29.05.1990 г. и предвидения с нея тримесечен срок за представяне на доказателства за редовността на транзитната операция не е бил част от правната система на Р. Б..

По изложените съображения не са налице твърдените от касатора основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се присъждат, тъй като не са претендирани.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309 от 01.10.2007 г., постановено по адм. дело № 175 по описа за 2007 г. на Русенския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. Д.Л.