Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касациионната жалба на „П. В.” ЕООД – в нсъстоятелност със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. С.” № 69, ет. 3, ап. 5 срещу решение № 4794 от 02.11.2011г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3062/2010г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2000904907/11.11.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 413/26.03.2010г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП, в обжалваната част.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. М. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2000904907/11.11.09г., издаден от...